Проглежда ли НАТО?
/ брой: 233
Показателни, макар и двузначни, сигнали взе да изпраща НАТО. Съюзът не квалифицира Русия като враг, НАТО няма списък с врагове, защото не вижда непосредствена заплаха за нито един от съюзниците. Ето такива фрази изрече генсекът на алианса Йенс Столтенберг преди започналата вчера среща на НАТО в Лондон. И в същото време ето други фрази от същия Столтенберг, но от противоположния полюс: "С присъствието си в Полша и балтийските страни силите на НАТО изпращат много мощен сигнал към Русия: в случай на атака срещу Полша или балтийските страни, целият съюз ще отговори".
Столтенберг оглави НАТО през 2014 г., в разгара на украинския конфликт. Наричал е Русия главна заплаха, предизвикателство, винеше я несправедливо за конфликта и за анулирането на договора за ракетите със среден и малък обсег. Но със сегашното си изявление, както и с други подобни оценки напоследък, той държи да се дистанцира от възприемането на Русия като враг. Вероятно иска да дистанцира и НАТО. Явно е разбрал грешката "Украйна", разбрал е, че Крим е естествена геополитическа реакция за самосъхранение на Русия, че немалко страни членки на НАТО и ЕС искат диалог с нея и признават глобалната й роля.
Един генсек трябва да търси баланса и Столтенберг го намира в това да не сатанизира Москва. Впрочем, в свои изявления той е предпазвал алианса от крайни позиции към Кремъл и винаги е оставял отворена врата за диалог с него.
А защо тогава говори за защита на Балтика и Полша в случай на атака от Русия? В НАТО има плесеняло мислене от времето на Студената война. Конфронтационната тенденция не иска да отстъпва. Самият Столтенберг може и да не я харесва, но като политически лидер е длъжен да балансира между водещите тенденции в пакта. Фактът, че генсекът на НАТО не признава Русия за враг, без украинският конфликт да е разрешен окончателно, е нещо ново, най-малкото е показателно. Дали това ново ще се затвърди?