Профилирано обучение само в ХІ-ХІІ клас ще убиe гимназиите

"Имаме деца, които не могат да дойдат от Симитли до Благоевград, ние ще ги пращаме в София..."

- По време на обсъждане на двата проекта за нов просветен закон, внесени в парламента съответно от ГЕРБ и от БСП, изразихте силна тревога от предвиденото разделяне на гимназията на два етапа и прехвърлянето на профилираното обучение само в ХІ и ХІІ клас, докато от VІІІ до Х ще се учат само задължителните предмети. Кое ви притеснява?
- Нали казваме, че в центъра на закона и на това, което правим за училището, е детето? тогава защо работим срещу интересите му? Според мен един от най-сериозните проблеми в новия проектозакон във варианта ГЕРБ е предложението профилираното обучение да бъде насочено единствено към втория гимназиален етап - в ХІ и ХІІ клас. Дълбоко съм убеден, че това е неправилно, и ще кажа защо. Да започнем с един простичък пример - едно дете започва да изучава някакъв инструмент от І до VІІ клас. След това кандидатства, влиза в профилирана гимназия, която предлага подобно обучение, и в един момент в VІІІ, ІХ и Х клас то прекъсва. А след това ще наваксва. По никакъв начин това не би могло да стане, а същото се отнася не само за инструментите, но и за всеки друг профил, който то изучава. Няма как да навакса в ХІ и ХІІ клас. Бих казал, че това ще бъде убийство на профилите. 
От друга страна погледнато, всички знаем, че постепенното и плавното надграждане на знания, умения и компетентности е най-правилното. Сега в един момент решаваме, че ученикът от VІІІ до Х клас няма да се занимава с това, към което има интерес, с предметите, за които има способности, а в края на гимназията ще си навакса.  Категорично смятам, че това не е правилно.
- Т.е. настоявате да се запази профилираното обучение в целия гимназиален курс?
-  Да, както е сега. То трябва да започва от VІІІ клас, като наистина по-задълбоченото профилиране да бъде в последните два класа, както е в момента. Не можем да си позволим да лишим ученика от възможността да се занимава с онова, с което иска, има интерес към него - дори само за един клас.
Лично за себе си аз не мога да намеря обяснението каква е целта. Освен ако целта е по един или друг начин да узаконим отпадането на учениците, защото именно това ще се случи. Проектозаконът, ако правилно съм го разчел, казва следното: Не искаш да продължаваш във висше учебно заведение - окей, свободен си да не ходиш на училище. Ако такава е целта...
- Струва ми се, че има и друг риск - за тези три години прекъсване ученикът да загуби интереса си към даден предмет, към даден профил...
- Любопитното за мен е, че това не се отнася за професионалните гимназии. Веднага дебело подчертавам, че по никакъв начин не искам да конфронтирам професионалните и профилираните гимназии. Друго имам предвид. От една страна, логиката показва, че има разбиране за това, че усвояването на определена професия изисква пет години обучение. Но профилирането също е един вид усвояване на професия - която обаче ти след това доразвиваш във висшето учебно заведение. Далеч съм от мисълта, че трябва да сравняваме, да речем, учителя по математика със стругаря или с някого другиго. Всеки си има специфика. Но след като има разбиране, че усвояването на професията изисква обучение в течение на петте гимназиални години, защо смятаме, че профилираното обучение може да се навакса само за две? За мен това е някаква противоречива логика.
Този въпрос ние го дискутираме от много време и наистина той е наболял проблем. Веднага знам какъв контрааргумент ще кажат.
- Какъв?
- Ще кажат, че специално за профилите в изкуствата се дава възможност на децата да отидат в професионални гимназии по изкуствата, специализирани училища, които им дават професия. Аз съм завършил такава професионална гимназия като музикант и имам диплома за средно образование, в която пише, че мога да преподавам пиано. Отделен е въпросът, че в ХХІ век едва ли някой някъде ще ме наеме с дипломата ми за средно образование, това е тема за друг разговор. Всичките примери, които давам, са примери от практиката, това не са изсмукани от пръстите случки или разкази. Ние имаме случаи, в които децата не могат да дойдат от Симитли до Благоевград на училище, което е на 20 км. А в един момент ще им кажем - ето, ние ви даваме възможност, оттук отидете да учите в София. Да, прекрасно е обучението в професионалните училища в София...
- Но колко деца, колко семейства ще могат да си го позволят?
- Точно така, колко ще могат. Всъщност онези деца, които са решили, че ще отидат там, те пак отиват там, намират начин. Но всички онези, които в една или друга степен не са ориентирани още, които нямат материални възможности, пък и от VІІ клас е малко трудно и компромисно да пуснеш детето си надалеч. Сега те идват в подобни училища като нашето. Да не говорим колко такива училища останаха - дал съм си труда това да го проуча - от 200 подобни гимназии преди сега са останали 20. 19 са СОУ, само ние сме хуманитарна гимназия, която освен хуманитарните си профили предлага и профили по изкуства. Не разбирам защо трябва да бъдат убити профилите.