29 Март 2020неделя01:29 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Д-р Любомир Киров:

Профилактичните прегледи вече не дават информация

Идеята за нощните дежурства на личните лекари пак не решава проблемите на хората от малките населени места, убеден е председателят НСОПЛБ

/ брой: 25

автор:Аида Паникян

visibility 1530

Д-р Любомир Киров е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ). Завършил е Медицинския университет в Пловдив. Работи като общопрактикуващ лекар в Пещера. Специалности: вътрешни болести и обща медицина. Магистратура по здравен мениджмънт.

За джипито "самотен бегач" на дълги разстояния МЗ е оставило само студена вода

Още не е ясно калкулирани ли са прегледите за рак

- Д-р Киров, въпреки че за т.г. се дават повече пари за първична помощ, прави впечатление, че обемът на профилактичтия преглед е намален. На какво имат право здравноосигурените?
- Да започнем с хубавото. Това, че в профилактичните прегледи са включени възможности да се прави изследване на простатспецифичен антиген като скрининг за доброкачествена хиперплазия и рак на простатната жлеза и мамография за жените. Ако трябва да сме коректни, идеята бе на НСОПЛБ от близо 2 години. Само че не е ясно дали са предвидени необходимите средства за това. Защото регулативните стандарти или по-известни като лимити, за януари, февруари и март на 2011 г. са същите, каквито бяха през последните три месеца на 2010 г. Т.е. няма увеличение. И тук идва лошото. Имахме предложение да не бъдат лимитирани стандартите точно за тези профилактични прегледи, но не бяхме чути. Ако колегите ги правят, може да надхвърлят лимитите, защото това са скъпи изследвания. И пак ще има санкции от по няколко хиляди лева.
От т.г. отпада и т.нар. анкетна карта. Това беше специален софуер. Попълваха се данни от профилактичния преглед на всеки пациент и софтуерът даваше автоматична оценка на вероятността от сърдечносъдов риск за 10 години напред, наличието или липсата на метаболитен синдром, риска от диабет, злокачествени заболявания. Тази анкетна карта е попълвана близо 2 години и е натрупана огромна база данни. Идеята беше въз основа на тези данни като се види, че има определен брой хора с висок холестерол, за тях да се изработи определена програма на профилактика и лечение - диета, лекарства, физическа натовареност. С новите правила ние, лекарите, вече няма да имаме такава информация.
- Къде са обобщените резултати от тези данни?
- Никой не си направи труда да ги обработи и обобщи, за анализ да не говорим, за синтез още по-малко. А занапред картата не може да се поддържа, защото от т.г. има промяна в задължителните профилактични прегледи. Досега всички пълнолетни задължително се изследваха за холестерол, триглицериди и KDL холестерол. Отсега при хората от 18 до 30 г. при ежегодния профилактичен преглед това изследване отпада. Отпада и мануалният преглед на гърдите и обучението им за самопреглед. Очевидно създателите на този алгоритъм са решили, че жените до 30 г. нямат нужда от този преглед, нито от обучението. Наистина много са редки случаите на карцином на гърдата до 40 г., но за сметка на това ракът в тази възраст е изключително агресивен, развива се изключително бързо с много разсейки... При профилактичния преглед в тази възрастова група остава меренето на кръвно налягане, изчисляването на индекса на телесна маса, изследване на урина, електрокардиограма (ЕКГ) и кръвна захар, ако има рискови фактор. Само че няма как да разберем дали е налице един от важните рискови фактори - дислипидемията, защото нямаме изследване на холестерол и триглицериди. И пак се връщаме в началото - няма как да определим риска на един млад човек да развие метаболитен синдром. В алгоритъма не е включено нещо толкова обикновено, но важно - премерване на обиколката на талията...
Независимо че профилактичният преглед вече е със свит обем, препоръчвам на всички здравноосигурени да го направят. За децата е абсолютно задължително. Нека не чака никой да бъде канен или потърсен.
- На какво имат право здравноосигурените от  следващата възрастова група?
- От 30 до 45 г. за мъжете и за жените има изследване на пълна кръвна картина (ПКК) веднъж на 5 години. Колко благородно! Но ПКК в рамките на профилактичните прегледи през 5 години няма почти никаква информативна стойност. Оттук нататък прегледите за мъже и за жени са различни. Може да говорим дори за дискриминация по пол.
Жените над 30 г. имат право на ежегоден мануален преглед за рак на млечната жлеза. Мъжете над 40 г. - на изследване на холестерол и триглицериди, което се прави веднъж на 5 години. Коментарът ми е същият като при ПКК при жените.
От 46 до 65 г. и мъжете, и жените имат право на ПКК веднъж на 5 години. Веднъж на 5 години мъжете в тази възраст имат право на изследване на холестерол и триглицериди. На него имат право и жените, но ако са над 50 г., веднъж на 5 години. Но искам да отбележа, че по данни, събирани от прегледи при общопрактикуващите лекари, около 35 до 40% от изследваните 90 хил. жени на 30-49 г. са установени високи стойности на холестерол и триглицериди.
- Това обичайно ли е за тази възраст?
- По света - не. Тези стойности в тази възрастова група са по-ниски. Но очевидно на  здравните ни власти е по-лесно да не се съобразяват с български данни, а със западни. А различните статистики изискват различни действия на политиците и здравните власти.
...Мъжете на над 50 г. вече имат право през 2 години да се изследват за нивата на простатния специфичен антиген. Жените от 50 до 69 г. (включително) имат право на мамографски преглед на 2 години.
Над 65 г. и жените, и мъжете вече имат право на ежегодна ПКК, а на холестерол и триглицериди - на всеки 5 години.
Важно е също, че ако изследванията в прафилактичен преглед е правен по друг повод - например от службата по трудова медицина на работното място, или по друг повод в рамките на годината, личният лекар не ги назначава повторно. В това има известна логика, поне що се отнася до мамографията например.
Общопрактикуващите лекари продължаваме да питаме заложени ли са достатъчно средства, калкулирани ли са всички тези дейности във всички тези възрастови групи, влизат ли в нашия регулативен стандарт? Затова в момента не сме наясно като дойде един пациент от листата ни кой преглед да му направим - този ежегодния или онзи с екстрите, който е веднъж на пет години и дали има предвидени средства за това.
- Как бихте охарактеризирал разликата между новия и стария начин на профилактични прегледи?
- Като изключим рентгеновата снимка за рак на гърдата и кръвният показател за рак на простата (с уговорката, че лимитите не са увеличени и пациентите не трябва да очакват да се прегледат още тази година), досегашният профилактичен преглед даваше много повече информация за здравния статус на пациента. Няма да бъде ефективна информацията от тези профилактични прегледи, въз основа на която ще може да се прави база данни, експертите да правят прогнози, да изработват стратегия за здравето на нацията и пр. Не се използва възможността да се създадат алгоритми, които да бъдат от полза за общественото здраве... Да не говорим, че направени по този начин и недаващи достатъчно информация за здравния статус на пациента, прегледите и изследванията стават непривлекателни за определени групи пациенти. Но явно това не притеснява МЗ и НЗОК.
- Може ли да се каже, че българинът се научи да ходи на профилактични прегледи?
- Бих казал, че е в процес на учене. Но при този раздробен и разделен по възрасти, пол и каквото се сетите неудобен за работа начин се създават предпоставки за объркване, затруднява се самият процес. Така че не очакваме кой знае какви резултати вече от профилактичните прегледи.
- Промените, които се въведоха в Наредба 40, решават ли проблема с 24-часовото разположение на личните лекари?
- Министърът твърди, че е решил този поблем, а ние твърдим, че не е.
- Защо?
- Проблемът ще бъде решен, когато наистина общопрактикуващите лекари бъдат освободени от задължението да осигуряват такова разположение. Т.е. джипито поема "светлата" част на деня - от 8 до 20 ч. например като една част е амбулатория, останалото е консултация по телефон или по преценка на лекаря преглед в амбулатория или в дома, но до 20.00 ч. без събота, неделя и официалните празници. Нощите от 20.00 до 8 ч. сутринта и почивните дни да не са ангажимент на личните лекари. Сега се фиксират 3 възможности - или личният лекар да сключи договор с определено лечебно заведение, в което е разкрит специален кабинет, или личният лекар да ходи да дежури сам-самичък посред нощ в кабинет в някаква голяма сграда. Третата възможност е досегашната - консултация по телефон, консултация в амбулаторията или в дома на пациента по преценка на лекаря. Но не се дава възможност няколко колеги например да се кооперират. Тази нова наредба дори ограничи възможностите, които имахме досега и практиките, които се бяха наложили. Например в някои градове колеги са наели кабинети и в тях на практика имат 24-часово дежурство, което се осъществява от лекари с различни специалности. Пациентите всъщност имат 24-часов достъп до медицинска помощ. Но тъй като тези кабинети не са нито на групова практика, нито са към ДКЦ, сега не могат да работят. Подобна практика не е посочена в Наредба 40. Според нея дежурният кабинет може да е отворен само в ДКЦ, медицински център или от групова практика. Не знам някъде по света да има групова практика, създадена единствено и само с цел даване на нощни дежурства. Непонятно е защо трябва да се разваля нещо, което работи? От друга страна, тази наредба пак не решава проблемите на хората в малките населени места, в отдалечени малки села и махали, където джипито е самотен бегач на далечни разстояния. При всяко положение ще настъпи объркване, пациентът няма да знае към кого да се обърне за помощ.
- Но нали се дават по 11 ст. на здравноосигурен в пациентската листа на личния лекар?
- Да, но се опитват да наложат абсолютно неприемлива цена за тази дейност. Например 1200 души пациентска листа, в която всички са с непрекъснати здравноосигурителни права, по 11 ст. като се разделят на 38 дежурства, получават се 3.47 лв. за 12 часа (за дежурството през нощта), което прави по 28 ст. на час. Тоест правото на личен живот и свобода на лекаря струва 28 ст. на час. Но и това е само за тези, които някак си дежурят някъде. За "самотните бегачи" МЗ е оставило само студена вода. За пациентите им - също.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ