Професионализъм или дилетантство или "Да намерим обущаря"

Проф. Димитър Овчаров

    Преди доста години работих в Историческия музей на един окръжен град. Занимавах се усърдно с издирването и опазването на далечното минало. Изглежда бях направил добро впечатление на окръжното ръководство, защото веднъж съвсем неочаквано ми предложиха да стана директор на Окръжния театър. Без много да мисля, отказах и впоследствие разбрах, че съм постъпил правилно. Защото аз бях верен служител на Клио, мъдрата муза на историята в древногръцката митология, а ми предлагаха да служа на не по-малко красивата Мелпомена, муза на театралното изкуство. Или с други думи - от добър професионалист в една област да стана дилетант в друга, макар и по-добре платен.
    Този случай ми изникна в паметта, когато прочетох статията: "Обущарю, не по-горе от обущата!" (в. "Нова Зора", 6 март 2012). Това заглавие в действителност е мъдра сентенция, изречена от знаменития елински художник Апелес в IV в. пр.н.е. (а не от римлянина Плиний Старши четири века по-късно). Без да се впускам в подробности, ще отбележа, че Апелес наставлява един обущар да дава съвети само за нарисуваните сандали, а не за останалите детайли в картината. Или, казано с други думи, всеки да говори за това, което му е работа, образно изречено в народната мъдрост с: "Всяка жаба да си знае гьола!"
    В споменатата статия, която е анонимна, поради което ще я споменавам като "НЗ", упреците са отправени към журналистката Велислава Дърева, която е оприличена на античния обущар. Няма да упражнявам адвокатска защита на авторката, която е, както казват, "окумуш" човек и "стрелян заек". Сигурен съм, че ще отвърне достойно на доста грубите и некавалерски нападки. Ще посоча само, че сравнението с някогашния обущар е неправомерно, защото, отричайки вероятността Васил Левски да е препогребан в черквата "Св. Петка Самарджийска", Дърева се опира на сериозното мнение на цялата историческа наука.
    Друго нещо привлече моето внимание в статията на "НЗ". Тя отстоява твърдо становището, че спорният гроб в черквата не е на византиец отпреди 1500 години, а е на Апостола на свободата. Но в един момент това мнение се разколебава, защото след въпроса "... толкова ли е сигурна Дърева, че Хайтов не е разполагал също с аргументи, които да не са изсмукани от пръстите?" следват други много по-интересни. Но, преди да си ги зададем, аз ще кажа убедено: да! Доводите на известния писател наистина са изсмукани от пръстите!
    По-важни обаче са следните редове в статията на "НЗ": "Да предположим, че Левски е погребан на друго място. С какво една паметна плоча, осветена в църква като "Св. Петка Самарджийска", ще взриви устоите на историческата наука?" И по-нататък: "Какво толкова ще стане, действително ли историята ни ще бъде хвърлена на клада... ако един от милионите почитатели на Левски запали свещица пред паметната плоча..."
    Казано е от ясно, по-ясно - гроб може да няма, но паметна плоча трябва да има, защото, както ни убеждава пак "НЗ", това е една вдъхновена идея на Хайтов, родила "една легенда" за смъртта на героя.
    Да, ще кажем ние, но историята борави много внимателно с легендите, особено когато се отнасят до реални, при това знакови исторически личности. Едно е да се създаде художествен образ на народен, безименен поборник, който с козия рог трепе поробителите, съвсем друго е да се каже НЕистина за организатора на народната съпротива през Възраждането. Още повече - да се прекланяме пред неговия измислен гроб. Впрочем тази линия на поведение не е нова. Спомням си, че преди години при едно обсъждане в самата черква сътрудничка в отдела за музеи на Министерството на културата ми призна, че е повярвала в моите доводи, но защо пък да не посочим място, което ще бъде скъпо на хората, макар и да не е достоверно.
    А съвсем наскоро Лозан Такев заяви: "Дори не на истинското място има памет за Васил Левски..." (в. "Ретро", 8-14.III.2012). Своята статия той озаглави: "Вярвам на Ванга, не на Дърева". Никой не може да попречи някому да вярва или да не вярва в нещо. Но щом се вярва на пророчицата, трябва да й се вярва докрай. А тя казала на някой си Павел Кипров, чиито думи е записал журналистът Исак Гозес от в. "Стандарт" дословно: "Гробът на Левски е в църква, но не в тази, която казва Хайтов. Дарявам ти тайната на теб. Използвай я, както искаш. После продължи. Левски е погребан в църквата "Св. Николай Чудотворец"..."
    Оказва се, че въпросната черква се намира на ул. "Цар Калоян" в близост до хотел "Рила". В края на краищата не знам дали г-н Такев сега ще продължи да вярва на Ванга, но му препоръчвам да повярва поне на науката.
    Връщам се отново към проблема: къде е обущарят или кои са професионалисти и кои са дилетанти? Тези, които търсят истината и само истината обущари ли са, или такива са онези, които я забулват в легенди, безпочвени митове и необосновани и противоречиви спомени?
    Ако се окаже, че първото предположение е вярно, значи всички учени историци са на нивото на елинския обущар, а тяхната наука е чисто и просто обущарлък!