03 Декември 2020четвъртък03:39 ч.

Снимка Авторката

Интервю

Проф. Светлина Николова: Ще е жалко, ако заличат приноса ни за световната култура

С предложението за промяна на названието на празника 24 май, той се свежда само до българската писменост и култура, от него де факто се изключва напълно значението на делото на св. Кирил и Методий, казва известната изследователка на тяхното наследство

/ брой: 198

автор:Велиана Христова

visibility 1495

Светлина НИКОЛОВА е сред водещите изследователи на Кирило-Методиевото културно наследство. Родена е във Враца. Завършила е българска филология в СУ. До края на 2011 г. бе директор на Кирило-Методиевския научен център в академията. Изследва съчиненията на Климент Охридски, словата на Йоан Екзарх Български, старобългарския превод на Стария завет от 9-10 в., развитието на текстовете през Средновековието. Била е представител на БАН в Европейската научна фондация, в постоянния комитет по хуманитаристика (2007-2013). Зам.-председател на Българския национален комитет на славистите, член на Славянската библейска комисия към Международния комитет на славистите и пр. Носител е на почетен знак на БАН "Марин Дринов" на лента за значителни приноси в развитието на палеославистиката.

- Проф. Николова, проектът за преименуване на 24 май и замяната на "славянската писменост" с "българска" роди доста невежи изказвания. Важно ли е названието на празника?

- Да, важно е, защото то трябва да показва цялостното значение на празника днес за Българската държава и извън нея, а не  да  се фиксира само върху някои  аспекти на неговата същност и значение и само те да се фиксират в названието. 24 май е определен като "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост". В това название се имат предвид  същността и цялостното значение на празника за Българската държава и извън нея поне от времето, когато той е фиксиран в наличните до днес документи.

- Вносителите на проекта свеждат празника само до кирилицата и всъщност елиминират световния цивилизационен принос на България. Присъстват ли св. св. Кирил и Методий в предложението за промяна?

- Известно е, че празникът сред българите и в българската държава винаги е бил свързван с имената на родените в Солун братя Константин (с монашеското име Кирил) и Методий. И до днес не е окончателно изяснен въпросът за народностната принадлежност на двамата братя. Обаче техен близък ученик е написал обширно житие на св. Методий, признато сега за най-пълния цялостен и достоверен извор за живота му. В него се съобщава един аргумент на византийския император Михаил III да избере Константин и Методий за изпълнение на мисията във Велика Моравия: да изпрати учители, които да обясняват на християните Свещеното Писание, за разлика от учителите,  пристигнали там от "Италия, от Гръцко и от Немско", които ги учели "различно". Това сведение досега не е оспорено нито в средновековните текстове, нито в науката. То е следното: "защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски". Този аргумент е конкретизиран в обширното житие на св. Кирил, написано също от близък негов ученик. В него се съобщава, че моравският княз иска "учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра", а императорът убеждава Константин да се заеме с тази задача и той, както казва авторът,  "веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи". В тези извори ясно е посочено, че двамата братя са заминали за Велика Моравия с готови преводи на Евангелието, Апостола и Псалтира, най-важните християнски книги, останали такива и до наши дни. Тези преводи са били разбираеми за моравските славяни -  изследователите отдавна са установили, че по това време езиците на всички славянски племена и народи са били много близки помежду си. 

- С каква азбука и на какъв език са били написани тези книги?

- В резултат на изследванията по тези въпроси на европейски и български учени, продължили от средата на 19 в. до днес, повсеместно е прието мнението, че първата славянска азбука е глаголицата - индивидуално дело, основано на живия говор на българските славяни от Солунско, използван и за оформянето на първия славянски книжовен език, на който са били преведени споменатите библейски книги, преди двамата братя да заминат за Велика Моравия. Именно глаголицата е азбуката, която изгонените след смъртта на Методий от Велика Моравия ученици на двамата братя са донесли в България. В България тя е използвана дълго време. Това показват много факти. Глаголицата е позната и използвана в българските земи чак до 13 в. В Научния архив на БАН например се пази богослужебна книга, написана на кирилица през втората половина на 12 в., в която обаче има и текстове на глаголица.

Глаголицата има много голямо значение и за възникването на кирилицата в източнобългарските земи след пристигането на Кирило-Методиевите ученици в България. Това мнение днес е прието в европейската наука (идеята на вносителите на проекта, че названието на кирилицата е дадено на азбуката от Климент Охридски, е приятна, но за съжаление, е тяхна фантазия). По-важното е обаче, че в науката са възприети два важни принципа, върху които стъпва изграждането на  глаголическата писмена система - принципа на оформянето на книжовния език върху основата на един жив по това време народен говор и принципа на изграждането на фонетична азбука, в която на всеки звук отговаря отделна буква. Използването на тези два важни принципа в оформянето на кирилската азбука не само способства за бързото разпространение на по-лесно усвояемата кирилица сред другите южни и източни славяни след 10 в., но и за по-бързото им приобщаване към християнската култура на Европа, в която те внасят не само нови елементи, но и чрез тях  променят коренно нейната цялостна конфигурация, защото дотогава за официални църковни и държавни писмени системи и езици се използват само два, вече не живи, езици: латинският и гръцкият. Така чрез делото на Кирил и Методий се внася значителен принос за бъдещото развитие на европейската култура, а кирилицата се разпространява сред южните и източните славяни, както и сред някои неславянски народи, като с течение на времето се приспособява към езика на отделните народи, а по-късно и нации, но си остава все "кирилица". А глаголицата, създадена на основата на говора на българските славяни, се използва интензивно в църковната ръкописна и печатна литература на хърватите, макар и в по-различна графична форма, чак до 16 в. 

- Т.е. глаголицата е свързана със солунския диалект на местните славяни?

- Анализът на най-старите глаголически и кирилски ръкописи от края на 10/началото на 11 в., запазени до днес, убеждава специалистите, че в тях е отразен Кирило-Методиевият език, който е основан на солунския диалект на славяните. Така още през втората половина на 19 в. един немски учен установява названието на този език според произхода му като "старобългарски" (altbulgarischеn) или "староцърковнославянски" (altkirshenslavischen) според функцията, която той започва след това да изпълнява сред православните славяни. Това е Август Лескин (1840-1916), един от основателите на една от най-новите за неговото време лингвистически теории в Европа. През 1871 г. той публикува във Ваймар  своето ръководство за изучаване на езика на тези най-стари ръкописи, в които е съхранен езикът на първите Кирило-Методиеви преводи от гръцки език. А през 1909 г. Лескин отпечатва в Хайделберг допълнение към този труд под заглавие "Grammatik der altbulgarischen (altkirshenslavischen) Sprache". По-късно се появяват и други обобщителни трудове, като в различните европейски страни се приема широко неговото название, опиращо се на функциите на старобългарския език: старославянский - в руската научна литература, Vieux Slave - във френскоезичната, Old Church Slavonic - в англоезичната. Има и хиляди научни публикации по отделни частни въпроси върху сложната проблематика, свързана със старобългарския език. Но всички те се опират неизменно на най-старите запазени до наши дни глаголически и кирилски ръкописи, появили се в земите на Първото българско царство, най-старите от които са от края на 10 и началото на 11 в.  

- Как ще коментирате, че празникът "бил назован със сегашното му име в "социалистическия Кодекс на труда"? Как и кога се е появил празникът?

- В резултат на изследванията на най-старата достигнала до нас глаголическа и кирилска  писмена традиция е установено, че в календарите на светци, които се поместват в най-старите глаголически и кирилски евангелски текстове, вече се съдържат имената на Кирил и Методий. Не знаем точното време, когато те са били обявени за светци. Очевидно е обаче, че това е била инициатива на Българската църква, тъй като датите на тяхното честване за пръв път са фиксирани в два от най-старите съхранени до днес глаголически и кирилски ръкописи, в които е поместен текстът на т.нар. Изборно евангелие - първият превод на светите братя от гръцки език, направен след оформянето на азбуката преди заминаването им за Велика Моравия. Това са: 1. Глаголическото Асеманиево евангелие от втората половина на  10 или началото на 11 в., намерено в Йерусалим през 1736 г. от тогавашния вицепрефект на Ватиканската апостолическа библиотека, съхранявано и досега в нея, написано в югозападната част на Българската държава, в календара на което са отбелязани като светци датите на тяхното успение: Кирил (14.февруари) и Методий (4 април). 

2. Т. нар. Савина книга, кирилски ръкопис от началото на 11 в., намирал се в руските земи още от края на 11 или началото на 12 в., съхраняван днес в Руския държавен архив за древни актове в Москва. В него е отбелязан празникът на св. Методий на 6 април. Това показва, че Българската църква е осъзнала още тогава огромното значение на този празник, който постепенно се превръща и остава и до наши дни един от най-важните фактори и стожери за съхраняването на народностната и националната идентичност на българите. Тя е и институцията, която е поддържала неизменно през вековете честването на празника. Добре известно е обаче, че както всички средновековни християнски църкви в Европа, и Българската църква е била тясно свързана с Българската държава. Доказателствата за това са много в писмени източници. Един само пример - текстът на Краткото житие на св. Кирил (създадено най-вероятно в първата половина на 13 в. и съхранено до днес в повече от десет преписа, направени от 14 до 17 в.) е допълнен от неизвестен български книжовник в началото на 15 в. със следната молба към св. Кирил: "с неговите молитви да укрепи Господ Бог българското царство за вечни времена". Този препис се пази в Научния архив на БАН. 

Датата 11 май се появява за пръв път и след това редовно сред четивата на един сборник, наречен "Пролог", съдържащ четива за църковните празници, предназначени за богослужението от 1 септември до 31 август, и там тя е свързана с едно кратко житие на св. Методий, създадено най-вероятно през 12 или 13 в. Най-старият му точно датиран ръкопис се намира в ръкопис от 1406 г., известен под названието Успенски пролог, пазен в ръкописната колекция на Държавния исторически музей в Москва. Този ръкопис е завършен само осем дни след смъртта на московския и всеруски митрополит българина Киприан Цамблак, чийто гроб и до днес може да бъде видян в Успенската съборна църква на Московския Кремъл, където ръкописът се е съхранявал до 1895 г. Забележително е, че този ръкопис е един от най-ранните руски ръкописи, в които е отразено влиянието на българските правописни особености на кирилицата, използвани в България през 14 в., и това несъмнено е станало не без съдействието на митрополит Киприан.

Ако се вземат предвид всички тези факти, веднага става ясно, че смисълът на празника и неговото огромно значение за писмената култура на Европа до Новото време е осъзнаван в продължение на векове от Българската църква и Българската държава в тяхното съвместно почитание на делото на солунските братя. 

- Значи всичко това като наш принос го губим при евентуална промяна на името на 24 май?

- За съжаление, в предложението за промяна на названието на празника 24 май тези факти не са взети предвид и не се следват принципите, по които са структурирани другите официални държавни празници на България. В него, както и в мотивите за предлагането му, неговото съдържание, смисъл и значение се свеждат само до българската писменост и култура, пренебрегва се неговото цялостно развитие от възникването му до днес, а дори може да се каже - от него се изключва напълно значението на самото дело на св. Кирил и Методий, борили се от времето на създаването на глаголицата до края на живота си чрез първите направени от тях преводи на оформения от тях старобългарски книжовен език, за правото на всеки народ да изгражда своята култура на собствения си съвременен говорим език - принцип, наложен в Европа много по-късно. Именно в успешното прилагане на принципите на това дело от учениците на двамата братя в Българската държава се дължи както появата на кирилицата в Източна България, така и нейното феноменално разпространение до наши дни както в славянски, така и в неславянски народи, до момента сред повече от 200 милиона души.

За чест на съвременните европейски институции трябва да се каже, че те вземат  предвид тези факти. Два пъти те дадоха своята  оценка за Кирило-Методиевото дело във всички негови измерения и го посочиха като най-големия принос на българите в европейската култура. При приемането на България в Съвета на Европа през 1992 г. г-н Мигел Мартинес, тогава Председател на Парламентарната асамблея на Съвета, посочи създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий като единствения факт, приобщаващ страната ни още от този период към европейската християнска цивилизация. В началото на 2008 г., една година след приемането на България в ЕС, на срещата на външните министри на страните членки в Словения, г-н Франко Фратини, тогава зам.-председател на Европейската комисия, посочи като най-голям принос на България в Европейския съюз факта, че тя е внесла трета азбука в Съюза и така е дала импулс за диалога и интеграцията. 

Много жалко ще бъде, ако цялостното значение на празника 24 май, толкова обичан и ценен от българите не само в България, но и от  разпръснатите днес по света наши сънародници, изведнъж се окаже затворен в българските граници и неговото международно значение - пренебрегнато и оставено да потъне в забрава.  

68% от бизнеса не одобряват антикризисните мерки

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 231

Сред първенците сме по дял на харчовете за храна

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 231

ГЕРБ с лобистки поправки в енергетиката

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 231

Карантината в Германия ще продължи до 10 януари

автор:Дума

visibility 84

Великобритания одобри ваксината на "Пфайзер" и "Бионтек"

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 231

Скопие: Обсъждаме "пътна карта" със София

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 231

Байдън ще действа внимателно с Китай и Иран

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 231

Заслужава ли паметник в София президентът Уилсън?

автор:Христо Георгиев

visibility 185

/ брой: 231

Иван Таков: Парите за чистота растат, София остава мръсна

автор:Деси Велева

visibility 146

/ брой: 231

Неглижирането на учените вреди на образованието и науката

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 231

Датата

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ