Проф. Станиш Бонев посреща своя 80-и юбилей

Петър Иванов

Станиш Бонев е роден през 1931 г. в с. Пенкьовци, Трънско. Баща му премества семейството да живее в Перник. Тук той завършва гимназиалното си образование, а висшето - във ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС), специалност народностопанско планиране с отличен успех.
Започва професионалната си трудова дейност от началото на 1956 г. като плановик на Мартеновия цех в Металургичния завод "Ленин" - най-ниската длъжност по специалността. Три години е избиран за секретар на Партийния комитет на завода. Година и половина е секретар на Градския комитет на БКП в Перник.
През януари 1961 г. спечелва конкурс за асистент по специалността. От октомври 1963 г. по негово настояване е освободен от ГК на БКП и осъществява своята мечта да се заеме с научно-преподавателска дейност. Става хоноруван асистент. От началото на 1970 г. е доцент, а после след защита на хабилитационен труд му е присвоено званието професор. Публикувал е много научни трудове по планиране и управление на народното стопанство.
Съдбата му отрежда на 32 години да прекрачи прага на най-престижното учреждение на изпълнителната власт - Министерския съвет на България. През февруари 1964 г. е назначен за помощник на председателя на правителството по икономическите въпроси. Тогава е създадена работна група към председателя на Министерския съвет по разработване на нова система за планиране и управление на народното стопанство. В нейния състав влизат висококвалифицирани икономисти, научни и стопански дейци, които подготвят нормативните актове на механизма за нейното експериментиране и прилагане в народното стопанство. Сред тях е и Станиш Бонев като секретар на работната група, а по-късно - и на Комисията по новата система.
България е първата държава сред социалистическите страни, която съчетава централизираното планиране с механизмите на пазарното стопанство.
В края на декември 1968 г. по решение на Министерския съвет Станиш Бонев е назначен за негов секретар по икономическите въпроси и секретар на новосъздадения Комитет за стопанска координация. От юни 1981 г. до октомври 1985 г. той е избран за заместник-председател на Министерския съвет на НРБългария и председател на Държавния комитет за планиране - най-горното стъпало на професионалната му стълба. Той внася проектите за годишните уточнения на Единния държавен план и държавния бюджет на 8-мия 5-годишен план за 1983, 1984 и 1985 г. в правиталството и от негово име докладва в Народното събрание проектозакона за Единния държавен план за съответната година.
Под негово ръководство Държавният комитет за планиране реализира координацията на Единния държавен план за периода 1986-1990 г. с националните планове на страните членки на СИВ и Република Куба. Два мандата е избиран за народен представител.
От януари 1986 г. Станиш Бонев е ректор на Академията за обществени науки и социално управление. От януари 1990 г. се влива в редиците на пенсионерите.
През годините на катастрофалния за България "преход" към пазарна икономика осем години той е един от 22-та подсъдими по Дело номер 3 за помощите за развиващите се страни, прекратено през март 2000 г. от Софийската апелативна прокуратура. 
През ноември 2008 г. Евросъдът в Страсбург призна, че "България не е осигурира справедлив процес в разумен срок" за 9-има от обвиняемите, в т.ч. и проф. Станиш Бонев.

Рецензентите за книгата

Проф. Делчо Порязов,
председател на Съюза на икономистите в България

Предложената от Станиш Бонев книга е запечатала в страниците си един голям отрязък от националната ни съдба - и като време на развитие, и като личности, които са предопределяли съдбата на страната ни близо половин столетие. Оттук и значението й преди всичко не за родовия корен, а като послание за истината към всички нас - днешни и утрешни читатели, които искат да се запознаят със събитията и лицата, сътворили ги, от един от нейните първоизточници.
    Търсенето на пътищата към истината съпровожда житейския път на автора от началото докрай. Описаните от него в книгата на този фон епизоди са много. Не мога обаче да подмина и да не подскажа на читателите два от тях: работата му като секретар на Комисията по внедряването на новата икономическа система през 60-те години (преди цели 4 десетилетия авторите й гледаха по-далеч от всички нас бъдещото социално и икономическо развитие) и отстояването на интересите на България в системата на СИВ  през 80-те години. Достойна за адмирация е неговата позиция като гражданин и държавник, когато през 1985 г. остоява националните интереси при координацията на плановете в бившия СССР. Разбираема е и болката по този повод, че макар и понесъл "Кръста Господен", е изоставен сам "под валяка" на политическите интереси.
    Убеден съм, че книгата-разказ на проф. Бонев ще се възприеме като един повик (поне аз така я почувствах) да не забравяме времето на вчерашното ни Отечество и да не захвърляме хората на вчерашния ден, които са впрягали ум и енергия за доброто на това Отечество.

Проф. д-р Боян Дуранкев,
главен секретар на УНСС
   
Тази книга е научнообоснован разказ за развитието на България през 2-рата половина на ХХ в. На любезния читател се поднася изключително качествен продукт. Тя е пример за един над 30-годишен упорит и продуктивен труд в полза на обществото и в името на високи идеали и ценности. Същевременно тя разкрива с невероятна честност как в действителност са живели хората в България в онези години и "неспокойните години" на XXI в. Но още по-голяма е моята радост като рецензент на книгата на проф. Станиш Бонев, който е дългогодишен преподавател в Катедра "Социално-икономическо планиране" в УНСС (бившия ВИИ "Карл Маркс"), на която съм член, под чието ръководство и с чиято подкрепа израснаха ярки икономисти от вчерашния и днешния ден.
Още в онези времена авторът се отличаваше ярко със своето нестандартно мислене и нестандартен подход към проблемите на деня. На неговите вдъхновяващи лекции присъстваха не само студенти и колеги-преподаватели, но и специалисти от практиката, които "от първа ръка" усвояваха новостите на икономическата теория и стопанската практика. Една от най-съществените причини за това оживено присъствие бе невероятното обаяние на лектора, подплатено с човешко отношение към околните и хуманизъм в размишленията.
Днес времената и хората са други. За какво ни е тогава тази книга, в която става дума за онези времена и онези хора - толкова отричани и очерняни в името на "новите" ценности? Но колкото повече е яростта в отричането, толкова повече разбираме, че е ужасно трудно да оставим настрана онези "хора, с които работехме, и времето, в което живяхме".
Моят колега и приятел проф. Станиш Бонев още през онази позабравена 1968 г. взриви традиционното обществено мнение с безкрайно спорната си за онези времена книга "Планиране и икономически лостове". Тя даде тласък на "българската пролет", която, уви, премина бързо в мрачна есен. Самият той, макар и да не го манифестира, открито и категорично в книгата си е принуден да изпие докрай горчивата чаша - първо от "своите", после от "чуждите".
Да, в онези времена имаше много тежки години за много хора. Имаше и много несправедливости. Имаше и много кариеристи, които използваха партийния билет. Това не бива да се отрича. И все пак имаше идеал, който беше като жалон за общото развитие. Този идеал и обществените цели не бяха встрани от живота. Тази книга-разказ е едно от нашите огледала, в които виждаме не само авторите им, а и самите себе си. До тях и без тях. Нека в това огледало се огледат и Новите хора в Новото време. То е по-важно за мисленето, отколкото радоста от присъствието на портретите им в сутрешните вестници.
    Що се отнася до нас - хората от онова време, от настоящето и даже от бъдещето, нека останем такива, каквито сме и да помолим нашия проф. Станиш Бонев да ни прости, че тогава не е бил разбран и че мнозина не са му повярвали. И той не е много по-различен от нас, грешните. Това е една от многото причини да го харесваме, да го уважаваме и да го обичаме.