Проф. Соня Карабельова: Страхът и вярата ще ни помогнат да оцелеем

СОНЯ КАРАБЕЛЬОВА е декан на Философския факултет на Софийския университет. През 2012 г. й е присъдена научната степен "доктор на психологическите науки", а през 2015 г. заема академичната длъжност "професор". Тя е водещ преподавател и изследовател в областта на психологията на здравето. 

- Проф. Карабельова, наскоро оповестихте резултатите от ваше проучване, направено преди по-малко от месец във връзка с извънредната ситуация у нас и съпътстващите реакции на българите. Какво установихте в тази начална фаза на изолация и какви промени може да се очакват у хората месец по-късно?

- Проучването бе направено в екип с две докторантки по "Психология на здравето" от специалност "Психология" - д-р Бисерка Зарбова и Радина Стоянова, в самото начало на обявяването на извънредното положение. На този начален етап установихме, че хората не преживяват ситуацията като много силно стресираща. Първата им реакция бе свързана с осъществяването на плановете в близки срокове, т.е. да мислят за нещата, които трябва да довършат докрай. Тогава те смятаха, че  притежават достатъчно ресурси за справяне с възникващите във всекидневието задачи, че могат успешно да се справят с дребните проблеми и грижи. Съзнателно или интуитивно, в периода на проучването, хората успяваха да намерят и приложат механизма за краткосрочно фокусиране върху конкретни задачи. Също така те се чувстваха уверени в способностите си да решават личните си проблеми и да контролират начина, по който прекарват времето си. Вярата в себе си бе в основата на приемането на ситуацията.

По отношение на вероятните обяснения за ситуацията с разпространението на коронавируса при обявяване на извънредното положение, над 40 на сто от изследваните споделяха, че кризата е провокирана от финансови институции с цел преразпределяне на пазари и пари. Също толкова процента смятаха, че това е експеримент с биологично оръжие. 

От резултатите от изследването обаче не можем да направим директен извод, че хората се поддават на внушения и конспиративни теории. Принципно конспиративните теории обслужват защитни и себеоневинителни обяснителни модели. Тези теории извеждат причините за случващото се извън собствените действия или бездействия на хората. Като поставят човека в ролята на жертва, те му дават възможност да не поеме отговорност за собствената си съдба. Конспиративните теории гарантират някаква предначертаност на събитията и носят послание за наличието на ред и упражняван контрол, което може да спаси хората от нежелания хаос. Допълнително полемиката за предприетите мерки не само на национално ниво, а и в световен мащаб, както и разнопосочните мнения на експерти в областта на здравето, икономиката и геополитиката също допринасят за по-голямо внимание към конспиративните теории. Подобни теории са удобни за ситуации като настоящата - безпрецедентна, с неясни рамки и перспективи за развитие.

- Коя част от обществото проявява най-силно негативни емоции, породени от изолацията?

- Резонно младите хора се чувстват по-гневни и в по-голяма степен преживяват негативни емоции. Това е съвсем естествено, тъй като младите търсят удовлетворяване на потребностите в близък порядък - искат нещата да се случат тук и сега. Те са едни от най-активните членове на обществото, а кризата проваля осъществяването на плановете им. Случващото се блокира модела им на поведение и ги поставя в непозната ситуация, която ограничава възможностите им за реализирането на различни активности. Това вероятно е и една от основните причини, която провокира преживяването на негативни емоции като разочарование, гняв, раздразнение и възмущение. Друга вероятна причина за преживяването на негативни емоции е свързана с неяснотата колко ще продължат строгите мерки на социално дистанциране и изолиране, кога ще приключи тази ситуация. Адаптирането към рязко наложените мерки, колкото разумни и обосновани да са те, изисква време. Ограничителните мерки се свързват с реакции на стрес и известен период на приспособяване към нетипичната и необичайната ситуация.

Интересен резултат от изследването е, че за младите хора, които "живеят" в онлайн пространството, в този първоначален момент на социална изолация едно от основните предизвикателства е търсенето на повече забавления в тази среда. По-възрастните разчитат в най-голяма степен на онлайн общуването като социален капитал, т.е. използват социалните мрежи повече, за да общуват, да търсят и намерят емоционална подкрепа като стратегия за справяне в условията на социално и физическо дистанциране. 

- Възрастните по-лесно ли се справят в кризата?

- Най-сигурни в способностите си за справяне в трудни моменти са хората над 49-годишна възраст. По-възрастното поколение, макар също да не е подготвено за тази ситуация, все пак има опит от справянето с предишни кризи. Това е поколението, на което през последните 30 години му се е налагало да се справя в трудни и кризисни ситуации. 

В проучването си установихме, че хората с по-високо образование по-трудно се адаптират в условията на социална изолация, за разлика от респондентите със средно образование. Също така жените преживяват по-скоро негативни емоции, което е закономерно и логично, защото са по-емоционални и тревожни по принцип. Те са фокусирани повече върху споделянето и общуването в онлайн пространството и в по-голяма степен търсят емоционална подкрепа. Мъжете по-често реагират с хумор, ирония, дори самоирония. 

Друг резултат, който установихме, е, че хората извън столицата преживяват повече позитивни емоции - хуманност, желание за промяна, дори оптимизъм, за разлика от живеещите в столицата. В по-малките населени места хората се познават по-добре, имат по-близки взаимоотношения, помагат си и са солидарни. В големия град хората са по-затворени, по-резервирани и това вероятно води до по-силно изявени негативни емоции. 

- Какви последствия върху психиката може да се очакват след излизане от необичайната ситуация?

- Последиците ще са сериозни. Настоящата ситуация е травматична за мнозина - както за тези с по-лабилна психика, така и за преживяващите ситуацията като по-силно стресираща. Някои вече се оплакват от чести панически атаки и повишаване на депресивните симптоми. В основата е страхът от неизвестното. Именно неяснотата около кризата буди тревоги. Никой не знае и не може да каже точно кога ще приключи тази ситуация и именно тази неопределеност води и до по-силно чувство за несигурност.

Посттравматичният стрес ще има дълготраен ефект и ще бъде сериозно предизвикателство, както за отделния човек, така и за психотерапевтите. Българите са свикнали сами да се справят с проблеми, не търсят специализирана помощ, а това не е добър вариант, особено сега. Хората трябва да разберат, че нуждата от консултация не ги прави болни. Има разлика между споделянето с близките и консултацията със специалист. Важно е при съответни симптоми да се обърнем към специалистите.

- Можем ли да спечелим от тази криза и ще излезем ли по-различни от нея?

- Ще излезем със сигурност по-различни. Първоначално хората ще бързат да се върнат към обичайния си ритъм на живот, но все пак ще има известни задръжки. На следващ етап, наред с негативните очаквания за финансов и икономически крах, можем да очакваме и положителна промяна в ценностите, по-голяма загриженост за здравето, за начина на живот, положителни промени във взаимоотношенията между хората, както и за опазването на околната среда. Чрез кризата хората получават възможността да се променят, да станат по-солидарни, да проявят повече хуманност и съпричастност. Всичко обаче зависи от нас - ако станем по-добри, това ще се отрази и в икономически план и проблемите в тази сфера вероятно също ще бъдат преодолени по-бързо. 

- А как оценявате поведението на българина в момента? Има ли той проблем със спазването на правила?

- Това е проблем не само на българина. Ако направите паралел между севера и юга на Европа, ще видите какви са последиците от неспазването на правилата. Северните народи по традиция са по-дисциплинирани и вероятно това може да допринесе за по-ефективно и по-бързо справяне. 

Българите действително често не искат да спазват правилата и не осъзнават последствията от поведението си. А те са свързани не само със собственото им благополучие, но и с това на другите. Приемането на реалните измерения на това застрашаващо събитие може да ни помогне да проявим повече дисциплина. Всеки се опитва да мобилизира своите ресурси за справяне и продължаване напред, въпреки обективните трудности. Българинът е доказал, че е способен да оцелява в много трудни ситуации.