Що е ляво и има ли то почва у нас?

Проф. Антоний Тодоров
(продължение от вчерашния брой)

Левицата и капитализма

Левицата винаги се е отнасяла критично към капитализма, макар да приема, че няма изобретена по-добра негова алтернатива. За разлика от десницата, която смята капитализма за окончателно и вечно човешко творение, което няма изобщо алтернатива. Капитализмът като социална система съществува от пет столетия и се легитимира чрез връзката си с пазарната икономика, от която е израснал. Пазарната икономика, като инструмент за разпределение на ресурсите, има една особено важна за обществото характеристика – тя осигурява автономия на производителите, на гражданите. А тази автономия е в основата и на модерната демокрация, постепенно развила се от представителното управление.
Но капитализмът трансформира радикално пазарната икономика, която е основана на принципа, че всеки произвежда, за да задоволява човешки потребности, своите и на другите, чрез размяната. Капитализмът превръща постепенно всичко в стока, включително такива основи на икономиката като земята и работната сила, дори и самите пари. Това променя основната цел на производството като я подчинява на печалбата, измервана с анонимния измерител на стойността – парите. Парите стават капитал, притежателите на пари се превръщат в действителните управници на обществата, а днес финансовият сектор отдавна е подчинил онова, което наричат „реален сектор“.

Социалният ефект от тази трансформация

е структурирането на една постоянна и устойчива във времето „машина за неравенство“, защото именно капитализмът превръща обичайната пазарна конкуренция в принцип за всички обществени отношения. Вече не се конкурират способности и умения на пазара, конкурират се хора за място под слънцето, конкурират се човеци за условия за живот. Нещо като прикрита и социализирана форма на „естествен подбор“ с тази разлика, че тук нищо не е естествено. Оттук неравенството става фундаментална характеристика на обществото, а левицата, каквито и дефиниции да търсим за нея, винаги е била особено загрижена за социалното равенство.
Лявото разбиране е, че различно разпределените материални ресурси водят до различни възможности за участие в обществото и в демокрацията. Че има връзка между социално-икономическите неравенства и непостижимостта на демократичния идеал за гражданско равенство. Накратко – има напрежение между капитализма и демокрацията. Но докато съвременният капитализъм функционира все по-глобално, демократичното право на участие във вземането на решения в голяма степен остава национално. Крайнодесните извличат от това заключението, че трябва да пазим нациите от глобализацията с протекционизъм и изолационизъм, със „защита на националните традиции“. Левите, обратно, смятат, че трябва да се отстоява демокрацията и да се развиват демократичните механизми и на наднационално равнище. Именно демократичното управление сдържа най-опасните последици от създаваното от капитализма неравенство.

Равенство, справедливост, солидарност

Обичайно лявата гледна точка се свързва с ценностите на равенството, справедливостта и солидарността. И тук от значение е какви различия има тази гледна точка с дясното разбиране за същите ценности.
Равенството е основна ценност за левите. На първо място социално-икономическото равенство, равенство в доходите и собствеността, равенство в условията за живот и в жизнените перспективи. Това означава също равенство на условията на труд, на достъпа до работни места за всички. На второ място, равенство на половете, равни шансове за мъжете и жените във всички сфери на живота. На трето място равенство въпреки неравния старт, що се отнася до хората с увреждания или до маргинализираните групи. Левицата винаги е подкрепяла политики на намаляване на неравенствата в обществото. Равенството на неравните усилва неравенствата, затова левицата обикновено подкрепя прогресивното подоходно облагане и смята плоския данък за несправедлив.
Справедливостта е ценност, еднакво споделяна и наляво, и надясно. Това е социална категория, защото се постига с обществено договаряне, а не е присъщо качество на някаква ситуация. Според либералния философ Джон Ролс справедливо е „най-онеправданият да бъде възможно най-облагодетелстван“...
Има съществено различие при разбирането за справедливостта между лявата и дясната позиции. Десните са убедени, че хората се раждат равни (както е записано в първите декларации за правата на човека от 18-ти век), но не остават равни поради множество обстоятелства: едни забогатяват, други обедняват, едни се справят по-добре, други – обратно, пропадат. Левите, по-скоро обратно, си дават сметка, че макар хората да са създадени равни, не се раждат в равни условия. Всъщност в модерното общество не съществува „равен старт“: едни се раждат в заможни и образовани семейства, други – в бедни домове, където единствените книги са Библията, Коранът или готварската книга. Поради това са нужни усилия, за да бъдат хората равни, въпреки неравния старт, за който появяващите се на този свят не носят лична отговорност.
Десните също така смятат, че конкуренцията в обществото, така както е и на пазара, дава шанс на по-добрите и винаги е полезна. Затова и е справедливо разпределението на благата и на възможностите да е според заслугите или според личния принос на всеки: по-добрите да получават повече (блага, признание, възможности за участие). Левите, обратно, смятат, че конкуренцията може да разруши обществото и в никакъв случай не гарантира шансовете на по-добрите. Затова е справедливо разпределението на благата да бъде според нуждите на индивидите и в зависимост от възможностите на обществото: всеки да получи нужното му, за да живее човешки.
Солидарността също е ценност, споделяна еднакво от левите и десните, но с различно съдържание. За десните солидарността е синоним на благотворителност – по-заможните с добро сърце помагат на другите да оцелеят. Левите не отхвърлят благотворителността, но смятат, че тя само подчертава и задълбочава неравенствата, защото прави зависими онези, към които благотворителното усилие се прилага. За левите солидарност означава да смяташ, че другият е важен за тебе, защото неговият собствен принос (голям или малък) е ценен за обществото – тази теза развива философът Аксел Хонет. Солидарността в лявото разбиране е сътрудничество, което не поставя никого в зависимост. Солидарността е към всички, включително отвъд националните граници – левицата е по принцип привърженик на интернационалната солидарност между хората.

Каква левица?

Обединението на политическата левица в България може да остане механично събиране на разпилените ресурси, без да даде никакъв качествен резултат, ако не се обърне към преосмислянето и материализирането на ценностите, които всички леви по света, независимо от различията си, споделят. Това изисква интензивен идеен диалог и въображение, което да произведе алтернатива, способна да привлече и ентусиазира една широка прослойка в българското общество, която се определя „наляво от центъра“. Този диалог изисква без съмнение и включването на НПО, инициативи и платформи. Без такъв диалог идейното обновление на политическата левица в България трудно ще се случи.
Според резултатите на Европейското изследване на ценностите (2017-2021) в България около 22-27% от запитаните се самоопределят „наляво от центъра“ (30-39% се самоопределят „надясно от центъра“). Но в много случаи хора, които се смятат за „десни“, защото ги отблъсква историческата тежест на съветския комунизъм „наляво“, по същество споделят леви ценности. Мнозина „десни“ мислят с леви категории, но не виждат свои политически представители, поради което често предпочитат да действат в неправителствения сектор (защото също така са подозрителни и към десните партии).
Въпросът се свежда до това, дали политическото ляво обединение, подсилено от диалога с неправителствения сектор, ще може да произведе левица, която да е едновременно:
- Социално чувствителна: предлагаща ефективни политики срещу неравенствата;
- Културно-либерална: противопоставяща се на мощната нова консервативна вълна;
- Антинационалистическа: защото споделя, че днешните национални държави са важни, само защото са рамка на политическите демокрации, а не защото са стожери на предполагаеми национални ценности;
- Светска: защото смята, че религиозните вярвания и практики са частен въпрос, в който държавата не трябва да се намесва и по никакъв начин да не дели гражданите си по религиозен признак;
- Солидарна: защото всеки човек е ценност за обществото, без дискриминация на каквато и да е основа.
- Антикорпоративистка: защото не смесва корпорациите с дребния и среден бизнес, където собствениците работят наред с персонала си и които са потискани от монополите на корпорациите (едно друго неравенство).
- Гражданска: защото цени приноса на гражданския сектор, на гражданската инициатива като фундамент на демократичното управление.
- Антирасистка: защото се противопоставя на всяка една проява на расизъм, на отхвърлянето на другия на основата на трупани векове предразсъдъци.
Думата „едновременно“ е особено важна, защото всяка липса на една от горните характеристики подкопава съдържанието на левицата.

От блога на автора, с леки съкращения