Стратегия за остаряване
/ брой: 175
Научавам, че Министерският съвет е приел Национална стратегия за остаряване в добро здраве 2030 г. Това е похвално. Така се обогатява списъка от стратегии, които България е произвела. Според данни от няколко одита на Сметната палата и Министерски съвет, през последните десетилетия България е написала стотици „стратегии“, „програми“ и „планове за действие“ – в някои години те са наброявали над 100 действащи едновременно. А иначе стратегическите документи на национално ниво са над 240.
Да не се отплесвам обаче и да се върна към новата „стратегия за остаряване в добро здраве“. Към радостта от нейното появяване ще добавя фактите, изнесени от в. „Труд“. Всеки пети пенсионер в България живее в тежки материални лишения. 21% от хората в страната на възраст над 65 години не могат да си позволят поне 7 от 13 основни неща, които са необходими за нормалния живот. Сред тези основни неща, необходими за нормален живот, са способност за покриване на неочакван разход, възможност на човека да се храни с месо през ден, да поддържа през зимата дома си достатъчно топъл, да сменя износените си дрехи с нови и всяка седмица да харчи малка сума за себе си. Нашият процент е 21, а средноевропейският е 5%. Пак отличници.
Като съпоставям днешните си впечатления от стратегическото обогатяване на нацията и фактите за хала на старците у нас, се сещам за това, че 2009 г. беше обявена за година на борба срещу бедността в България. Ето някои мероприятия, с които през тази година се опълчихме на бедността. Проведохме регионални конференции и дискусии за социалните неравенства и достъпа до социални услуги. Организирахме кампании за популяризиране на социалната икономика и социалното предприемачество. В редица градове организирахме „Дни на солидарността“ – изложби, концерти и благотворителни базари за подпомагане на уязвими групи.
Пак се отплеснах. Връщам се отново към „Стратегията за остаряване в добро здраве“. Между другото в нея се казва нещо много проницателно – „Стратегията и разработеният към нея план са фокусирани върху изключително важното значение на… възможностите за адекватно поведение и адаптация на възрастните хора към промените не само в тялото, но и в семейната среда.“
Това, което ме обогатява най-много е съветът, че аз, като стар човек, трябва да имам адекватно поведение не само към промените в тялото си, но адекватно поведение и към семейството си. Какво означава това? Това означава, че когато ме боли (тялото) адекватно трябва се отнасям с разбиране към близките си, защото „старостта не е за лигльовци“ (както обича да казва Клинт Истууд) и „Възрастта е въпрос на ум, а не на години. Ако не ти пука, няма значение“ (както е казал Марк Твен).
Фейсбук