Проф. Румен Гечев: Служебното правителство, ако обичат, да изпълнят закона и да внесат проектобюджет

„Не бих приел, че връщането на хартиената бюлетина е връщане към миналото. По-скоро е връщане към категоризацията на Европейския съюз, на нашите партньори. България в момента е единствената страна в ЕС, която прилага машинно гласуване.“ Това заяви депутатът от БСП проф. Румен Гечев в ефира на БТВ и допълни, че много българи не могат да се справят с машините, притесняват се, че ще се изложат.

В предаването “Лице в лице“ социалистът припомни, че от левицата предложиха и настояваха за машините. „Беше ни дошло до гуша от подравяне и невалидни бюлетини. Държим на широката европейска практика на хартиени бюлетини, но имаме едно условия – ние не сме против машините, а искаме смесено гласуване“, обясни той, че при този вариант трябва значително да се подобри контролът върху процеса върху.

По думите на проф. Гечев по закон всяко българско правителство, независимо дали е служебно или редовно, до края на октомври трябва да внесе проектобюджет. „Така че колегите от служебното правителство, ако обичат, да изпълнят закона. Ако решат да го нарушат, това е много сериозен проблем“, заяви социалистът и обясни защо: „Парламентът нямаме право да внасяме проектобюджет, това се прави само от правителство. Тоест, ако те не внесат проекта на бюджет до края на октомври, това означава, че ще трябва да ускорим преговорите за правителство“, коментира той.

Според социалиста, ако отново не се състави редовен кабинет и отидем на нови избори със стария бюджет, това ще създаде огромен проблем: „В Европа и в България инфлацията е висока, у нас е дори по-висока от средните показатели в ЕС. С тези 14% инфлация догодина, която очакваме, животът в България с бюджета от 2022 г. е невъзможно. Което и правителство да управлява с този бюджет, то няма да може да покрие разходите след първото тримесечие“, предупреди той и допълни, че при такава инфлация България трябва да има нов бюджет за 2023 г.

По думите на Румен Гечев, дали страната ни ще влезе в дългова спирала зависи какво ще правим следващите три години. Най-важният показател, за да се сравняват страните, това е делът на дългът от БВП. „Към момента в Република България дългът е 24% и само Естония е по-добре от нас. ЕС и Еврозоната са от порядъка на 80%-90%-120%, тоест към момента ние сме отличници. Какво би станало в следващите три години – както и да се променя дългът, дори и при най-негативния сценарий, той ще бъде малко над 40% от БВП. Тоест след три години ние ще бъдем два или три пъти от повечето ни партньори от ЕС“, заяви проф. Гечев и уточни, че това не е успокояващо, тъй като тенденцията за растежа на дълга по такъв начин не е приемлива.

„Също така, когато дългът расте е много важно къде отива той – дали само за потребление, или чрез публично и частно партньорство отива и в инвестиции. Риск има, но към момента не е приемлива паниката, която насаждат някои колеги“, смята социалистът.

„През 2015 г. колегите от ГЕРБ, за първи път наложиха в света уникалната негативна българска практика, като изтеглиха държавен дълг за три години напред – изтеглиха 16 млрд. В същото време бюджетите се приемат за една година. Второ – за 2015 г. дългът беше 8 млрд. лв., но тогава БВП беше 90 млрд. лв., това прави повече от 8-9% от БВП. А сега 8 млрд. за 2022 г., които се теглят, са при БВП почти 140 млрд. лв.“, каза още той по темата.

На финала социалистът заяви, че БСП ще направи всичко възможно да има правителство. „Оптимист съм, фактите ни притискат и за БСП приоритет номер е бюджетът на България за 2023 г.“, заключи Румен Гечев.