Проф. Милена Моллова свири най-красивите сонати на Бетовен за своя 80-годишен юбилей

Международният музикален фестивал "Варненско лято", заедно с цялата музикална общност в България, отбелязва с голям респект 80-годишнината на проф. Милена Моллова. Изключителната й жизненост говори за друга стойност и измерение на възрастта, не за годините, а за сътвореното на сцената и за менторството на младите пианисти. С внушителен репертоар от различни епохи, блестяща международна кариера, с много награди, гастроли и много ученици, с които е споделила част от своята артистична същност, тя получи поредното признание през тази година - беше удостоена с Почетното отличие на Министерството на културата огърлие "Златен век" за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската национална идентичност и по повод 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

ММФ "Варненско лято" се присъединява към честването на проф. Милена Моллова с неин рецитал с любими клавирни сонати на Бетовен. Тя е изпълнявала многократно 32-те сонати на Бетовен като интеграл от 9 концерта в България, Европа и света. Сега ще поднесе на варненската публика Бетовен в годината, когато светът отбелязва 250 години от неговото рождение. На 30 август от 11 ч. в Градската галерия на Варна Милена Моллова ще представи Соната оп. 13 "Патетична", Sonata quasi una Fantasia "Лунна" и Соната оп. 57 "Апасионата".

Разговаря Нина Локмаджиева

- Проф. Моллова, в музикалните среди е известен анекдот за вашата Библия, бихте ли разказали историята?

- Беше в Швейцария, доста отдавна, бях свирила сонатите на Бетовен и си вървях вече извън залата, прегърнала пред себе си моите ноти със сонатите. Аз винаги си нося книгите така - прегърнати. Среща ме една жена и съвсем искрено ме пита: Извинете, вие католичка ли сте? А аз й отвърнах: Това е моята Библия - нотите ми.

- Кога се срещнахте за първи път с пианото?

- Първата ми среща с пианото беше в Шумен, бях на 5 години, а първия рецитал изнесох на 6 години, пак там - с истинска програма.

- Как от дете чудо поехте по вашия дълъг и смислен творчески път, за да се превърнете във феномен в общността на българските музиканти с творческото си дълголетие?

- Само със свирене, обич към музиката, любов към пианото и толкоз. Нищо друго няма.

- Кои бяха вашите учители, които ви възпитаха в тази любов?

- Първата ми учителка беше г-жа Павла Жекова в Шумен, тъщата на Панчо Владигеров, майката на Таня Владигерова. След това мой учител беше Димитър Ненов - от 7- до 9-годишна възраст при него учих. Те имаха огромно търпение. Ненов преподаваше на студенти, но имаше търпението да свири с мен - много интересни неща научих от него, още ги помня. След като се разболя, бях при проф. Панка Пелишек - при нея изкарах повече от 10 години. За всички конкурси, за които се готвех и получавах награди, тя ми беше преподавател. След първия конкурс "Чайковски" бях една година при Емил Гилелс - изключителен пианист и музикант, от него пък научих вече за останалата част от живота ми всички тънкости и чудеса на свиренето на пиано.

- А чудото Бетовен какво е за вас? Какъв е вашият подход към неговите сонати?

- Мисля, че трябва да бъде задължително музикантите да се вглеждат със специално внимание в нотите на Бетовен. Музикалната интелигентност, и въобще човешката интелигентност, го изисква. Това е желанието човек да се задълбочи. Гилелс казва, и аз това го помня и го имам като молитва: "Всичко е написано в нотите, трябва дълбоко и сериозно човек да гледа какво пише в нотите." Това е директната връзка композитор - изпълнител.

- А можете ли да си позволите различен прочит?

- Всеки изпълнител има своя прочит, но това значи съвсем малко нещо ново, защото всичко си е направено и написано. Ние само леко осъвременяваме това, което Бетовен или всеки композитор от минало време е написал. Естествено го осъвременяваме - това е историческото развитие на музикалния процес. Всяко време чете Бетовен по свой начин. Аз съм различна, моят Бетовен е различен. Така е за всеки пианист. А и се отнася за всеки композитор - всеки композитор ни дава своето богатство, ние просто сме щастливи, че можем да го видим, да го чуем, да го свирим и да го предадем на публиката. Винаги свиря за себе си и за хората.

- Какво е най-новото във вашия репертоар и кое остава винаги?

- В момента изключително талантливият и гениален български композитор Стефан Драгостинов пише Концерт за пиано, който ще посвети на мен. Тази година, която е моя юбилейна, той ми посвети и Соната за пиано, която е много интересна. Това е мой принос към българската прекрасна музика. А Бетовен е винаги с мен. Затова в концерта на 30 август ще подаря на варненската публика три негови сонати - Патетична, Лунна и Апасионата - най-красивото от Бетовен.