Актуално
Проф. Димитър Йончев, експерт по национална сигурност: Изчезна редът, въведен след Втората световна война
Новият ще трябва да е някакъв баланс между трите големи сили - САЩ, Русия и Китай
/ брой: 39
Случващото се в Украйна е камък в блатото на международните отношения. От много години те не бяха така раздвижвани. Това е началото на период, който вероятно ще продължи доста години, докато се установи отново някакъв стабилен европейски и световен ред. Редът след Втората световна война, който беше стабилен почти 80 години, изчезна напълно. Двете световни войни създадоха основата в Европа да се изгради санитарен обръч между Русия и Запада, между православните и католиците. По този начин между двете противостоящи си страни имаше много широка зона и имаше контрол, тъй като съществуваха две ядрени свръхсили и това беше едно силово равновесие, което продължи повече от половин век. След Хелзинки то даже беше узаконено.
Започна обаче, след падането на стената, постепенно разпадане на този ред и в момента наблюдаваме НАТО до границите на Русия. Наблюдаваме трети участник, който се появи на световната сцена - Китай. Наблюдаваме загуба на монополни позиции на Щатите. И някакво възраждане - най-малко военно, на Русия, военно-патриотично бих казал. И в резултат на това - заявка от страна на Путин и Кремъл още преди шест месеца да се гарантира безопасността на Русия с недопускане разширяването на НАТО през Украйна.
Преди осем години Украйна сложи подписа си под Минските споразумения и според тях нейната конституция трябваше да се промени и да гарантира специален статут на двете области - Луганск и Донецк. Естествено, че ако това беше направено, нямаше да има никакви проблеми. Нямаше да има дълги и мъчителни истории през тези осем години.
Геополитически погледнато, новият ред ще трябва да е някакъв баланс между трите големи сили - САЩ, Русия и Китай. Залог в тази игра е Европейският съюз. Ако Щатите успеят да изкопаят пропаст между Европейския съюз и Русия, това ще бъде стратегически геополитически успех за тях. Ако Русия стане ресурсния съюзник на ЕС, Щатите губят играта. Но това са дългосрочни процеси, те продължават стотици години.
След сто години, когато изучават историята, този момент ще го схванат като начален за пренареждане на световния порядък. Не знам дали участниците съзнават това.
Ние сме разумен народ. България ще има единна позиция от гледна точка на НАТО и ЕС. Може би нашата активна позиция ще се изрази в това, ако трябва да помогнем. Ние по душа сме русофилски ориентирани, по разум сме европейско ориентирани. Мисля, че ще бъдем разумни.
Нито един натовски войник няма да стъпи в Украйна и мисля, че сега на хората им става ясно защо въпросът за членството на Украйна в НАТО просто не се поставя на дневен ред, тъй като в противен случай трябва да се задейства чл. 5 и трябва да пламне една война...
Съвсем друг е въпросът дали ако Украйна вече беше член на НАТО, Путин щеше да постъпи по този начин. И двете страни си дават сметка, че това е много опасна игра. Затова санкциите станаха удобно средство да се демонстрира активност. Такава активност е двуостра, има проблеми от двете страни, не е така лесно да се реализират, че да респектират другия. Това е пак форма на дипломация. Да кажем така: има една ескалация на мерките, санкциите предхождат силовите намеси, които в момента не ги виждам като възможни.
Смятам, че намесата на Русия няма да продължи дълго. Предполагам, че Путин очаква промени в самата украинска структура, напрежение в обществото. Но да не гадаем, ситуацията е много динамична.
Дългосрочната цел е да има минимална санитарна зона между Русия и НАТО. След известен кризисен период - предполагам, че ще отнеме месеци - отново ще има дипломатически опити. Украйна е удобна ябълка на раздора за противниковата страна на Русия. Спокойно могат да човъркат там, а украинците да сърбат попарата. Не е честно към тях, но така се получава. Попаднали са между големите играчи.
БНР