09 Август 2020неделя17:36 ч.

Интервю

Проф. Боян Дуранкев: В кризата осъзнахме, че лекарят е по-ценен от футболиста

Милиардите евро от ЕС за борба с коронавируса засега са приятен мираж, особено за третокласните страни от съюза, казва икономистът

/ брой: 106

автор:Валентин Георгиев

visibility 1712

- Проф. Дуранкев, много можем да говорим за кризата с КОВИД-19 и драстичните промени, до които тя доведе, но сега, когато се преминава във фаза на разхлабване на мерките, се набива на очи един извод: това нещо може да се повтаря, хората да бъдат манипулирани и контролирани чрез страха. Не ви ли прилича на програмиран експеримент? Кой има интерес и кой печели от "новата нормалност"?

- Странно нещо е човекът! Ще си позволя нагледен пример. Ако се направи анкета за най-страшните събития на ХХ век, разтърсили света, в съзнанието на повечето съвременници ще изникне на преден план Втората световна война. Тази война, която трае 6 години, взема между 75 и 80 млн. жертви. Испанският грип, който продължава 3 години, взема към 100 млн. жертви (към 5% от световното население). Човек се ужасява повече от антропогенните катастрофи, отколкото от природните бедствия. Първите са прогнозируеми, вторите - обикновено неочаквани.

Сегашната глобална криза с коронавируса се среща с много по-различен свят. Световното население е към 7,8 млрд. души, заразените са 6,8 млн. души, жертвите са към 400 000. Добрата новина е, че светът изглежда по-подготвен да посрещне предизвикателството. Лошите новини са от друг порядък, отново антропогенни: най-развитата страна заприлича на "провалена държава" - най-неподготвена да посрещне заплахата (нито общо безплатно здравеопазване, нито достатъчно лични предпазни средства, нито умно управление - особено в началото); здравната система в много страни се оказа недофинансирана, за разлика от трилионите, изливани в свръхмодерни оръжия, и от милиардите, плащани от обикновените граждани за спасяване на банкстерите. Някой би казал: за един век сме извървяли крачка напред, но и две назад. Ще бъде прав.

Повече от видимо е, че коронастрахът порази и обикновения българин. Но че паниката бе най-вече на върха на пирамидата, беше ясно от първата минута. И как да не е така? От една страна, разполагаме със здравна система, която изработи бутикови частни болници (но плащани и от данъкоплатците) за богаташите, но и общински поликлиники и болници, останали от времената преди "успешния" преход; българските лекари и медицински сестри, завършили у нас, бягат масово към обетования Запад, където намират по-добър поминък и бъдеще за своите деца. Здравната ни система - останала успешна от времената на "реалния социализъм" и във времената на бруталния капитализъм, все пак успя да се реорганизира и даде приемливи за нивото ни резултати. От друга страна, паниката на управляващите да не се срине бюджетът на държавата ги предизвика да "отпуснат" рано-рано юздите. От трета страна, коронакризата "замаза" за кратко съществените провали на сегашната коалиция ГЕРБ-ОП-ДПС, както и алчността на свързаните с нея групировки.

Все пак, внимателно да следим похода на малкия звяр, докато не се намери и ваксина, и лекарство. Дотогава управляващите трябва да са нащрек, независимо от финансовите показатели. Хората преди печалбите - това е модерното мислене!

- Много бизнеси и сфери на живота трябва да се адаптират, за да оцелеят. Отвориха хотели и ресторанти, но повечето казват "клиентите ги няма". Много стават едва ли не излишни. Вашият коментар? 

- Няма две мнения, че сега (в новия период на "опипване" на почвата - да живеем като преди или не?) и в бъдеще хората и икономиките няма да бъдат същите. Разбра се, че са налице "съществени сектори", без които никоя страна не може да е успешна. И когато разчиташ друг да ти прави най-важните индустриални блага (напр. Китай), оставаш аутсайдер в критични моменти. "Несъществените сектори" вече са пределно ясни. Казано ясно: лекарят е по-ценен от футболиста; медицинската сестра - от пиармена; санитарката - от рекламиста; момчетата и момичетата в търговията и транспорта - от събратята си в киното и телевизията. Нещо неясно?! "Мъдрите държави" ще развиват в бъдеще индустрията по-бързо, отколкото услугите; самите услуги ще се пребазират в значителна степен от офисите в домовете, ставайки по-евтини и по-достъпни.

Но и хората се променят като потребители. През тези месеци на физическа дистанция купувачите "свикнаха" да купуват по-малко, но достатъчно; да ценят дома не като спалня, а като място за общуване и забавления; да предпочитат личното усамотение с книга, филм или музика пред лустрото на ресторантите и блясъка на хотелите. Тези тенденции се наблюдават не само в нашата страна, а почти навсякъде.

Да добавя и още нещо. При пълна отвореност на страните някои от хилядите бизнеси в България, например в туризма (като "циментоморието"), ще претърпят срив поради вероятно по-конкурентните условия в други страни и даже по-приятните удобства на къщите на бабите и дядовците по нашите села.

- Ако сравните социално-икономическите мерки, предприети в други държави, и у нас, какъв извод бихте направили - доколко адекватни са и какъв ефект имат за хората и бизнеса?

- Първият ход - "затварянето на икономиката" и спасяването на хората, беше панически, но умен ход.

Вторият ход, който беше необходим, бе да се предоставят безвъзмездно средства за живот на онези граждани и семейства, които нямат натрупвания за първите месеци от кризата, при това поне на нивото на жизнения минимум; да се поддържат на 100% финансово "съществените сектори" и да се премират заетите лица в тях; да се оставят във фризера онези сектори, които са несъществени. И тук пролича както недостатъчната компетентност на ръководствата на икономиката и финансите, така и некоординираността между тях - те не излязоха с ясен "План за живот и работа по време на кризата".

Третият ход, който вече трябваше да е в действие, е "План за възстановяване и развитие", който така и не се получи. Всичко, до което стигнаха, е идеята за уж "постепенното", но всъщност паническото отваряне на почти всички икономически сектори. Зад тази припряност отново надзърта прочутият лобизъм, вероятната значителна корупция по високите етажи на управленската пирамида, мечтанията "ние да покажем на другите".

Да не бъда лош пророк, но коронавирусът използва стратегията за по-голям пазарен дял (на заразените), а не по-голяма печалба (убити); нашите управници използват стратегията на по-голямата печалба и по-високите бюджетни приходи, независимо от рисковете - повече заразени и починали. От тази гледна точка всеки ще признае, че вирусът е по-мъдър от управляващите. Ако трябва да оправдая с нещо управляващата коалиция, това е, че и никой друг не извади разписан план с разчети и бюджети, които да са убедителни.

- Милиарди може да дойдат от Европа - 30 милиарда, похвали се Томислав Дончев, като имаше предвид и пари, отпуснати по линия на спасителен пакет от над 500 млрд. евро за засегнатите от коронавируса страни. Сериозна ли е тази заявка?

- Явно пак опираме до 10-годишната дъвка на политиците - "еврофондовете", сега специалните. Засега тези милиарди са мираж, особено приятен на третокласните страни в съюза. Но срещу тази нелоша идея се изправя коалицията на четирите "пестеливи" държави (Австрия, Швеция, Дания и Нидерландия), които предпочитат подход през заеми, а не безвъзмездни подаръци, защото за тази цел ЕС ще трябва да поеме дълг. Обсъждането на идеите ще става под заплахата от Брекзит чрез "No Deal" (без сделка), което ще увеличи сушата при общите финанси.

Дали ще получим този спасителен финансов дъжд над последната икономика в съюза не зависи нито от Дончев, нито от Борисов, нито от техните "приятели" в ЕС. Зависи от общото споразумение, което се очаква в средата на годината. Но от българския парламент, от българското президентство и от правителството трябва да се очаква не само ясно разписан план за възстановяване и развитие, но и подробни краткосрочни мерки за намаляване на най-голямото неравенство в съюза, "позеленяването" на икономиката и реиндустриализацията на собствена база. Но от тези, които десетилетия "тупкат топката", това не може да се очаква.

- Има ли оптимистичен вариант за връщане поне до нивото отпреди началото на кризата?

- Вече натрупах над 1001 прогнози за света "на другия ден", след кризата. Повечето са точно от типа "да върнем предишното, но повече". Това не е решение, а задълбочаване на проблемите - и по-нататъшно унищожаване на природната среда, и нарастване на неравенствата, и бъдеще за младите "без бъдеще". Има и други, още по-мрачни алтернативи. Например, възстановен още по-краен неолиберализъм, хибриден неофашизъм, "демократична" диктатура, все по-богат европейски център и по-бедна периферия и т.н. Това не са фантазии, да не забравяме, че за тях се дават луди пари: в Брюксел има около 25 000 лобисти (от които едва 11 000 са регистрирани официално), като всяка година се харчат около 1,5 милиарда евро; в София има също поне 2-3-ма на всеки депутат и министър.

Но има и друга алтернатива, която води към по-добро бъдеще. Икономическа система, при която координацията на творчеството и интересите преминава през планове и програми (1-, 5- и 20- годишни), разпределителната система функционира по принципа "от всекиго според способностите, всекиму - според труда", преразпределението се грижи за младите и слабите, а крайното потребление е съобразено с възможностите на природната ни система. Тази идея е на два века, но дано не се чакат още два за нейната реализация. Времето наистина е едва едно-две десетилетия, за да се решат общочовешките проблеми.

60% спад на чуждите туристи у нас

автор:Дума

visibility 392

/ брой: 150

Искат сервитьорите да са без маски на открито

автор:Дума

visibility 269

/ брой: 150

Банките очакват забавяне на кредитната активност

автор:Дума

visibility 258

/ брой: 150

Турция ще произвежда електромобили

автор:Дума

visibility 474

Врътки срещу гражданското общество

автор:Славчо Кънчев

visibility 692

/ брой: 150

Конференцията на крадците

автор:Христо Георгиев

visibility 1236

/ брой: 149

Вдъхновителят на българската идея

автор:Дума

visibility 496

/ брой: 149

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ