Проектозакон на властта отменя ключови защити при бързите кредити

Правителството на Румен Радев прави сериозно отстъпление от досегашната потребителска защита при бързите кредити, до които обикновено прибягват по-бедни и уязвими социални групи, а също и хазартно зависими. Кабинетът е гласувал сериозно вдигане на тавана на оскъпяването на по-малките бързи кредити (до размера на три минимални работни заплати), пише "Медиапул". Отпада и ключовата защита, според която обезщетението при просрочие на заема не може да надвишава законната лихва. Това става ясно от гласуван от кабинета на 27 август нов Закон за потребителския кредит (ЗПК), който ще замени сега действащия. Текстовете са публикувани в правния портал на Министерския съвет, но все още, по неясни причини, не са качени на сайта на Народното събрание.
Най-скандалният момент от общественото обсъждане на новия проектозакон е, че властта е отказала на фирмите за бързи пари да им даде достъп до Регистъра на хазартно уязвимите лица и така е попречила на искането им да ограничат отпускането на заеми на хора, които има риск да ги проиграят на хазарт (виж долу, б. р.).
В момента законът забранява годишният процент на разходите (ГПР) по потребителските заеми до 75 000 евро (в които влизат и бързите кредити) да надвишава петкратния размер на законната лихва. Към септември 2026 г. законната лихва е 10,4%, което значи, че в момента таванът на оскъпяването е 52% на година. ГПР е измерител, който включва всички лихви, такси, комисиони и др. разходи по кредита.
С новия закон, гласуван от кабинета "Радев", който предстои да бъде разгледан от депутатите, ще се въведе изключение от тавана, което ще важи за заемите в размер до три минимални работни заплати (тоест до 1860,60 евро тази година). За тях също ще има ограничение, но то няма да е ГПР, а ще се нарича "общ разход по кредита". Въпросният общ разход ще може да е до 20% от главницата, ако срокът за връщане на бързия заем е до един месец, до 30% от главницата - за срок на връщане от над един до три месеца, и до 100% от главницата - за по-дълъг срок, става ясно от текстовете.
По сегашните правила, ако човек изтегли 1860 евро бърз кредит за една година, той ще трябва да върне в този срок общо максимум 2827,20 евро (главница плюс 966,60 евро ГПР).
След промените (чл. 22, ал. 6 от новия закон) обаче при теглене на бърз кредит от 1860 евро, потребителят ще трябва да върне максимум 2418 евро (558 евро оскъпяване) за срок от три месеца или 3720 евро (1860 евро оскъпяване), ако срокът на кредита е четири месеца или по-голям.
При първоначалното публикуване на проектозакона за обществено обсъждане изключението от тавана на оскъпяването на бързите заеми липсваше. То е добавено по предложение на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК), става ясно от протокола от общественото обсъждане. Асоциацията обаче е настоявала изключението да важи за заеми до размера на седем (7) минимални заплати, докато правителството на Радев все пак ги е намалило на три (3).
Друг голям удар върху потребителите е, че от новия закон е отпаднал таванът на обезщетението при просрочие. Сега в закона ясно е записано, че то не може да надвишава законната лихва (тоест не може да е над 10,4% на годишна база, по данните към момента). Отпаднал е и текстът, според който "при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата".
Тези текстове са ключови за много от клиентите на фирмите за бързи кредити, защото част от тях изпадат в просрочия. Без изричен текст в закона клиентите ще дължат обезщетението за просрочие в размера, записан в договора, а ако заведат съдебно дело, съдията ще трябва да приложи общия принцип, че необосновано високата неустойка е неравноправна.
Скандален момент от общественото обсъждане на законопроекта е отказът на правителството да ограничи бързите кредити за хазартно уязвимите лица. Асоциацията на фирмите за бързи пари (АОНК) изрично е настояла пред властта компаниите от сектора да имат достъп до Регистъра на НАП на хазартно уязвимите лица. Това предложение на самия бранш обаче не е прието с абсурдното чиновническо оправдание, че такова нещо не било предвидено в съответната евродиректива. 
В проекта има и положителни моменти, като например задължителната и по-детайлна оценка на кредитоспособността на потребителя, което би следвало да означава, че бързите кредити вече няма да са толкова бързи и да се раздават "до минути".
Фирмите ще са задължени да направят проверка в Централния кредитен регистър (ЦКР), преди да отпуснат съответния заем. Информацията в него обаче не се обновява в реално време, като срокът за вписване на нови заеми е до 2 работни дни от отпускането им.
Въвеждат се нови ограничения в полза на потребителите, свързани с подписването на запис на заповед. 
Разписва се и регистрационен режим на кредитните посредници, както и контрол върху дейността им.
Новият закон ще въведе по-сериозни ограничения на рекламата на потребителски кредити.