Проектът за еврото е провал

Еврото носи предимно икономически негативи на страните членки, пише в анализ на икономистите Стоян Панчев и Георги Вулджев от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Откакто е създадено еврото през 1999 г., до днес то не успява да стимулира икономическо сближаване между страните от еврозоната. Напротив, забелязват се различия в развитието им по редица ключови икономически показатели, става ясно от анализа.
През 1999 г. БВП на човек от населението в Италия (отчитайки и ценовите различия) е със 7% по-висок от средния за еврозоната. През 2021 г., БВП на човек от населението в Италия вече е с 9% по-нисък. Спрямо Германия изоставането е още по-голямо. През 1999 г. БВП на човек от населението в Италия е с 2,6% по-ниско от това в Германия, а през 2021 вече е с 20,7% по-ниско. През първите години на съществуването на общата валута до около 2007 г., нивата на безработица в петте най-големите икономики на еврозоната се сближават. Но след глобалната финансова криза има видимо увеличение на различията.
Безработицата в Германия и Холандия спада година след година. Но в Испания безработицата продължава да е тройно по-висока, а в Италия е около два пъти по-висока отколкото в Холандия и Германия.
Икономическите различия пораждат конфликти между страните членки по отношение на това каква трябва да е паричната политика на Европейската централна банка. ЕЦБ води парична политика, която не решава, а задълбочава проблемите на еврозоната, посочват икономистите.
От своето създаване до днес икономическото развитие на еврозоната изостава спрямо повечето развити икономики. Брутният вътрешен продукт на еврозоната се покачва с 30,4% между 1999 и 2021 г. За същия период растежът в САЩ е 55,3%, в Швеция е 62,3%, а в Швейцария е 49,1%. Според ЕКИП това се дължи на факта, че страните от еврозоната са твърде разнородни в своите икономически модели и политики, поради което общата валута възпрепятства икономическото им развитие. Разликите в степента на икономическо развитие на различните страни се задълбочават от създаването на еврозоната до днес. Държавният дълг към БВП в Испания нараства от около 60% през 1999 г. до близо 120% през 2021 г., а в същото време в Холандия спада от 58,6% до 52,4%.
С оглед на надеждите, с които паричният съюз е създаден, сериозните икономически различия между някои от най-големите и най-ранните страни-членки би трябвало да е достатъчно, за да заключим, че еврозоната е провал, поне във формата, в която съществува от основаването си до днес, пише в анализа.
От ЕКИП заключват, че проблемите в еврозоната може да бъде разрешени само по два начина. Пълна политическа интеграция, тоест обединение на страните членки в една държава с обща фискална политика е първата опция, която обаче изглежда политически невъзможна на този етап. Алтернативата е отказ от проекта за обща валута и завръщане към националните валути на различните страни членки на еврозоната.