Продраният чувал на нашето благоденствие

Като всички българи и аз си давам сметка, че в държавата ни има много проблеми, далеч по-сериозни и чакащи решение, та да заживеем и ние най-после като европейци, на които им трябват 366 години, за да стигнат заплатите в Германия... На този фон обаче не са ми ясни привилегиите на властващите. Само те и депутатите ли се трудят? Какви са техните "заслуги" за повишаването на цените у нас? И как става така, че щом седнат на държавните столове, върху им завалява "манната небесна"! Веднага забравят с какви средства живеят у нас обикновените трудещи се. И все пари няма, но за редовното и солидното увеличаване на техните заплати винаги пари се намират. За нас все се изтръсква продраният чувал на обещаваното благоденствие.
Самите ни управници сравняват своите възнаграждения с тези на европейските си колеги, но никога не сравняват заплатите на нашите трудещи се със заплатите в европейските страни. Сякаш обикновени граждани у нас няма! Сякаш демосът сам трябва да си осигурява средства за съществуването си! И някои го правят, но как? Наказаните и осъжданите намаляват ли броя на обирите и кражбите? 
Няма справедливост, за която тръгнахме на преход от едни други времена. Нали затова беше промяната - да няма привилегии! И какво му е демократичното на днешния ни хал, когато шепа богати богатеят все повече, а бедните стават все по-бедни, дори когато работят. Това преди го нямаше...
Линкълн е казал някога: Човек може да си позволи винаги да счита част от народа за глупаци, целия народ - сегиз-тогиз, но целия народ винаги - не може!
Знам, че ще прозвучи наивно и утопично, но не само аз смятам, че с колкото пари се увеличава депутатската заплата и в министерствата, с толкова трябва да се компенсират и заплатите на всички трудещи се, с толкова трябва да се повишат и пенсиите! Ако няма средства за увеличаване на всички доходи, тогава няма да се повишават и заплатите на управниците ни. Даже справедливостта изисква самите ни властници да се откажат от всичките си предимства, от привилегиите, които ползват. За такава практика сме чували, че я има по други държави. Тежестта на прехода трябва да бъде поделена. Управниците ни първи трябва да дадат пример как се гради демокрацията, как се прилага законността. Техният живот, тяхната скромност трябва да са показателни за новия морал. Но у нас много неща се обърнаха с главата надолу!
За жалост у нас все повече стават  отрицателните герои, все повече се налагат отрицателните примери. Толкова са чести прегрешенията на властващите, че те вече се възприемат като "норма" от младите, от  подрастващите, от всички граждани. Ако не крадеш, ако не се възползваш от служебното си положение, хората те смятат за будала, за глупак, за ненормалник.
 Докъде стигнахме! Да понася подигравки честният, трудовият човек, този, който скромно и съвестно се труди, който не посяга на чуждото! Подигравки търпи и този, който пази чисто не само своето име, но и чистотата на мястото, където се труди и живее. Ако почистваш и благоустрояваш квартала, улицата, двора, където живееш, хората те гледат като извънземен! Затова сме заринати с боклуци, със сметища. Кой е длъжен да почиства чуждата смет? Защо се нароиха толкова много и такива големи готованковци, които чакат други да им чистят?
Мисля, че това е резултатът от несправедливостите, които наложиха новите ни уж демократични управници, които мислят само за собствения си джоб, само за собственото си благополучие! Примерът върви отгоре надолу! А отдолу нагоре трудно се възприема. Кажете, ако мислите, че това не е вярно!