Проблемът с незаконния улов продължава да тежи

На последната сесия в Страсбург ЕП започна гласуването по пакета от директиви и регламенти, оформящи бъдещата реформа в рибарството и морската политика. Почти единодушно бе гласуван докладът за външното измерение на рибарската политика, който регулира до голяма степен отношенията на страните в ЕС с трети страни. Докладчик от страна на социалистите бе евродепутатът от БСП Илияна Йотова, единственият български представител в ресорната комисия в ЕП. Приемането на тази резолюция е повод за разговор по бъдещето на тази политика не само в Европа, но и за България като морска страна.

- Г-жо Йотова, какво е значението на реформата, предлагана от ЕК, в областта на морското дело?
- Комисарят по "Рибарство и морско дело" Даманаки излезе с амбициозни предложения за дълбока реформа, която трябва да бъде приета в началото на 2013 г. Досегашната политика определено се провали в разрешаването на дългогодишни проблеми като прекомерния улов, лошата икономическа ситуация на много фирми в този бранш, както и в социалната политика, породени от западането на много крайбрежни райони. Все още достатъчно вратички в законодателството позволяват изхвърлянето на риба обратно в морето (23% от общия улов, или 1,7 млн. т), продължава проблемът с нелегалния и незаконен улов. И всичко това в условия, когато рибните запаси драстично намаляват във всички морски басейни.
- Как ще се разрешат тези проблеми?
- Рибарите ще бъдат задължени да стоварват на брега всички уловени търговски морски видове. Това ще даде по-добра представа за запасите, ще подобри управлението на риболова. Това ще доведе и до по-голяма прецизност на техническите средства, които се използват за риболов. Но нека все пак да отбележим, че ЕК и ЕП задават само рамката. Държавите членки ще трябва да регулират законодателството си и да предприемат съответните мерки.
- Как ще се вместят интересите на Черно море като малък морски басейн? Преди по-малко от година ЕП прие единодушно вашия доклад за Черно море.
- Няма как да не съм доволна, че предложих на моите колеги в ЕП тази тема и тази резолюция. Работата ни беше много трудна, защото голяма част от тях нямаха дори точна представа къде точно се намира нашето море. Днес резултатите от този труд са видими. В целия пакет от закони, които определят бъдещата реформа на рибарството и развитието на крайморските региони, Черно море неизменно присъства.
- Какви са конкретните ползи от това?
- Първо, Черно море и регионът станаха неразделна част от общата политика на ЕС в тази област. Второ, и може би най-важното, очаквам  повече средства от новия фонд за рибарство и морско дело (2014-2020 г.). Предложението ми за повече пари за научноизследователска дейност и закупуване на съоръжения за изследвания получи одобрение предвид тежката екологична ситуация на морето. Един от най-важните резултати от моя доклад е решението за създаване на нова регионална дирекция за управление на риболова само за Черно море. Имаме шансове тя да е на територията на България и да сме основна част от нейното ръководство.
- Казвате, че могат да се предвидят повече пари в новия европейски фонд по рибарство за нас?
- Ако си свършим работата - да. Но не е само въпрос да получим тази възможност, а действително средствата да отидат по предназначение.
- Намеквате за сегашното състояние на нещата?
- България загуби безвъзвратно 4 млн. евро от сегашната програма за рибарство, която и без това не е особено голяма - малко под 105 млн. евро. Мудността на Агенцията по рибарство и аквакултури, честите смени на ръководството, политическите уволнения на кадърни хора, които знаеха как се работи с евросредства, доведоха до забавяне на проектите и в крайна сметка до загубата на тези средства. За малка България това са много пари, които можеха да отидат при рибарите. Ако се вярва на официалните статистики, изплатени до този момент са около 14% от общата сума. Ще положим всички усилия слабата усвояемост да не се отрази за следващия бюджетен период. Но не съм голям оптимист.
- Предлага ли реформата още стимули за развитието на този сектор?
- Да, продължава политиката за подкрепа на дребномащабните флотове, което за България е от изключителна важност. Нашето правителство замрази засега регистрацията на малките лодки, но го направи главно с предизборни цели. Това не решава проблема на тези хора. Дребномащабният риболов трябва да има отделен регистър и да бъде освободен от административни тежести. С новата реформа даваме възможност на младите хора, които искат да се занимават с риболов, да получават до 50% безвъзмездна помощ при закупуване на кораб втора употреба. Искаме и по-ефективно използване на т. нар. програми "де минимис", т.е. получаване на 30 хил. евро безвъзмездна помощ за 3 бюджетни години за рибарските фирми. Начинът, по който се използва тази възможност от българските власти, е крайно тромав и неудачен. Огромни са несъответствията в законодателната и нормативната уредба и от това страдат рибарите.