Ана Пиринска
Поздравявам Младежкото обединение в БСП за позицията „Ако не се променим, ще загинем. Рестарт – тук и сега“. Заглавието ме обнадежди, но текстът разочарова.
Както и Габриел преди малко отбеляза – документът поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Немалко от младежите в БСП вярват, например, че основният проблем на партията е как комуникира посланията си, както и това, че младото поколение не знаело нищо за историята и за това какво се е случило през последните 30 години в България. Вярват, че достигането до избирателите се корени в думите и в пиар опаковката, а не толкова в съдържанието, в социалистическите идеи, които би следвало да отстояваме.
По време на дискусията Габриел също спомена, че единственото, което може да прави БСП днес, е да участва в „ремонтирането на дясната капиталистическа система“, в която живеем. С една дума – правим каквото можем и само трябва да съумеем да го разкажем с красиви думи.
Твърде спорно твърдение. Илюзорно и заблуждаващо. Проблемът на БСП се корени другаде – в честността. Или по-скоро в липсата на такава. Всички в тази зала много добре знаем как от години провеждаме събрания, но решенията се взимат някъде другаде. А за честност към избирателите да не говорим – дали се прегръщаме с ПП-ДБ или с ГЕРБ-Ново начало, няма голямо значение. И в двата случая лъжем левите хора в България, лъжем и себе си.
Позицията на Младежкото обединение наистина е похвална, но ако се ограничат само до едно заглавие и не последват действия, то обосновано можем да предположим, че тя не е имала за цел да променя, а тъкмо напротив – да закрепи статуквото, създавайки чувство за „младежка опозиционност“ и вътрешнопартийна демокрация.