Призната или не, остава ли Палестина държава фантом

Ива Капкова,
Дир БГ

През последните дни редица държави, сред които и големи западни икономики като Великобритания и Канада, признаха Държавата Палестина. Лондон и Отава обявиха това свое решение в неделя, малко преди конференцията по палестинския въпрос в рамките на Общото събрание на ООН. Съвместно с тях това направи и Австралия. Примерът им бе последван от Франция и други страни, сред които Белгия, Малта, Монако, Люксембург, Андора и Сан Марино. 
Президентът на Франция Еманюел Макрон призна Държавата Палестина на среща на върха на ООН, с което подтикна и други западни правителства да предприемат знаковата стъпка, разгневила Израел, пише френският в. "Монд".
Саудитският външен министър принц Файсал бин Фархан заяви на конференцията в Ню Йорк, която беше организирана от Париж и Рияд, че всички страни трябва да последват примера им и да признаят Държавата Палестина. Австралия, Великобритания, Канада и Португалия също предприеха този до голяма степен символичен ход в навечерието на Общото събрание на ООН, отбелязва френското издание.
Израел многократно предупреждаваше Франция да не признава палестинската държава, а крайнодесни министри от правителството на премиера Бенямин Нетаняху обмислят анексирането на Западния бряг, за да направят невъзможно създаването на каквато и да е държава. "Ще предприемем действия", предупреди постоянният представител на Израел при ООН Дани Данон, цитиран от "Монд".

До момента 151 държави признават Държавата Палестина

Френският вестник публикува и интервю с Моник Шемилие-Жандро, почетен професор в университета Париж Сите, специалист по международно право и теория на държавата и съветник в международни съдилища.
"Твърде малко е, твърде късно е, защото тези нови страни, които току-що признаха палестинската държава, десетилетия наред допускаха Израел систематично да разрушава основите на тази държава", каза тя. "Въпреки че символичният акт на признаване несъмнено ще създаде повърхностно чувство на удовлетворение, той няма да има голям ефект. Твърде малко е - нужни са още много действия, за да се изпълнят обещанията, обхващащи всички ангажименти на международното право към палестинския народ. Израел ще отстъпи само под натиск", добави Шемилие-Жандро.
"Засега това е признаване на една държава фантом. Ако наистина искаме да признаем една реална Държава Палестина, ние трябва да възстановим конкретните основи за нейното съществуване (…) – надеждна територия, свободно събрано население, институции, упражняващи суверенни функции, и независимо избрана столица. Още от създаването си Израел работи за унищожаването на всички тези компоненти… Но това, което Израел не може да унищожи, е палестинското национално съзнание", казва още тя в интервюто си за в. "Монд".

Какъв е планът на Франция 

за изграждането на палестинска държава? Париж заяви, че това включва формирането на стабилизиращи сили под егидата на ООН. Тези сили ще имат задачата да гарантират сигурността в Газа, да наблюдават разоръжаването на радикалната палестинска групировка "Хамас" и да помагат в обучението на полицейските сили на Палестинската автономия. Според Франция разоръжаването на "Хамас" и изключването на групировката от властта ще доведе до нейната маргинализация, обръща внимание "Гардиън".
През юли Арабската лига заяви, че в бъдеще "Хамас" не трябва да има никаква управленска роля - властта трябва да се предаде на новоизбрани членове на Палестинската автономия, която да управлява Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим, припомня британското издание.
Очаква се лидери на арабските и мюсюлманските страни да се срещнат с американския президент Доналд Тръмп в Ню Йорк, за да обсъдят своя план за стабилизиращи сили в Газа. Очаква се американският президент да се срещне с лидерите на Турция, Обединените арабски емирства, Египет, Катар и Саудитска Арабия.
Нищо в досегашните действия на Тръмп не подсказва, че той споделя мнението на страните от Залива, че Палестинската автономия е жизнеспособна алтернатива на "Хамас", коментира "Гардиън". Американският лидер наложи санкции срещу официални лица от Палестинската автономия и забрани на 89-годишния й ръководител Махмуд Абас да пристигне в Ню Йорк, за да говори пред Общото събрание на ООН, припомня британското издание.
Абас, който направи видеообръщение на вчерашната среща на върха, похвали 149-те държави, които вече са признали Държавата Палестина, и призова "Хамас" да предаде оръжията си на Палестинската автономия.

Арабските лидери виждат в срещата си с Тръмп 

възможност да го накарат да каже дали подкрепя отправените от Арабската лига предложения за бъдещето на Газа или поне варианта, предложен от бившия британски премиер Тони Блеър и от зетя на американския президент Джаред Къшнър. Никой от двата плана не предвижда масово изселване на палестинците - предложение, за което на моменти Тръмп сякаш демонстрира подкрепа, отбелязва "Гардиън". Планът на Блеър не оказва ясна подкрепа за Палестинската автономия като дългосрочен администратор на Газа, пояснява британското издание.
Израелската военна кампания в Газа опустоши палестинската територия, израелските селища на Западния бряг се укрепват все по-силно, а проучванията на общественото мнение показват, че "Хамас" все още се ползва с по-голяма подкрепа сред палестинците, отколкото по-умереното палестинско ръководство на Западния бряг, коментира "Ню Йорк таймс".
Много израелски лидери, включително премиерът Нетаняху, отхвърлят възможността някога да бъде допусната палестинска независимост.

"Няма да има палестинска държава на запад от река Йордан", заяви Нетаняху в неделя. "В продължение на години съм предотвратявал създаването на такава терористична държава, като съм бил подлаган на огромен натиск както в страната, така и в чужбина", добави израелският премиер.

Разделянето на територията 

между река Йордан и Средиземно море отдавна се предлага като решение на израелско-палестинския конфликт. Тази идея е в основата на множество кръгове от израелско-арабски мирни преговори и резолюции на ООН, отбелязва "Ню Йорк таймс". Казано накратко, повечето предложения предвиждат палестинската държава да бъде установена на територията, окупирана от Израел по време на арабско-израелската война от 1967 г. Това включва Западния бряг, ивицата Газа и кварталите на Йерусалим с палестинско мнозинство. Израел от своя страна трябва да остане в международно признатите си граници, продължава американското издание.
Но справедливостта и осъществимостта на подобен подход се поставят под въпрос както от израелска, така и от палестинска страна. Мнозина представители на Израел и Палестина настояват за пълен контрол върху всички оспорвани територии и изключват правото на съперниците си да имат държава. Само малка част подкрепя идеята за една демократична държава, в която палестинците и израелците да имат равни права, обобщава "Ню Йорк таймс".
Докато израелската кампания в Газа води до опустошаването на обширни части от територията, израелската десница се възползва от възможността да разшири значително еврейските селища на Западния бряг. Около 500 000 еврейски заселници живеят на територията заедно с три милиона палестинци, посочва американският вестник.
Според застъпниците на решението с две държави - Израел и Палестина, така ще се сложи край на израелската окупация. Според тях създаването на палестинска държава би било от полза и за израелците, понеже би запазило демократичния характер на Израел и би спряло продължаващото от десетилетия насилие. Израелците обаче са скептични, че създаването на такава държава би сложило край на конфликта им с палестинците, акцентира "Ню Йорк таймс".
Мнозина критици в Израел смятат, че изтеглянето на израелските сили от палестинските територии би довело до нови атаки, като тази от 7 октомври 2023 г. Палестинците от своя страна твърдят, че Израел никога не е бил сериозен в желанието си за компромис, обобщава американският вестник.