Признанието на нашата публика е особено ценно

МАРИО НИКОЛОВ (тенор) е един от най-талантливите български певци и режисьори в оперетния жанр. Завършил е театрална режисура за вариететен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специализирал е пеене в различни висши училища, школи и майсторски класове във Виена, София и Македония. От 1995 г. е водещ солист в НМТ "Стефан Македонски", бил е зам.-директор по художествените въпроси, от 2013 г. е директор на театъра. Режисьор е на постановки в различни градове на България. Гастролирал е в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Франция, Люксембург, Русия, Япония, САЩ и др. Носител е на престижни отличия.

- Господин Николов, завършвате една пълна календарна година на директорския пост на Националния музикален театър. Какво ви кара да изпитвате най-силно удовлетворение?
- Най-голямо удоволствие изпитвам от подкрепата на колегите ми. Бях изключително добре приет в театъра. Като екип имаме абсолютно единомислие - нещо много важно, защото нашата работа е екипна, независимо че аз ръководя и менажирам целия процес на продукцията. Когато човек има зад гърба си хора, готови да го подкрепят в неговите идеи и са съмишленици по отношение на развитието на музикалния театър, нещата се случват по-лесно.
- Може би е по-лесно и когато човек познава всички аспекти на работата в институцията, която ръководи?
- Много е важно! Първо, това е институция със специфична организация на дейността. И е много по-лесно, когато човек преди всичко познава хората. Познавам от години колегите си с техните качества и особености, зная от кого какво мога да очаквам. Смея да кажа, че това в голяма степен ми дава възможност по-лесно да определям и репертоара.
- Вие сте и режисьор.
- Да, особено в последните години, паралелно работя и като режисьор. Това са два различни занаята, но изключително много ми помагат в общата организация на работния процес. Не пропускам и чисто административнaта специфика на управлението, запознат съм с всички нормативни и законови уредби. Много по-лесно обаче се случват нещата, когато познаваш процеса отвътре. Една дума се чува често в последните дни в обществото - експертиза. "Еди кой си има експертиза за еди какво си." Да, наистина това е изключително важно, за да заемеш даден пост. Но е необходим и опит. Според мен болестта на България през последните 25 години се казва некомпетентност. Ако всеки работи по компетентност, мисля, че нещата ще се случват много по-добре като цяло, не само в културата.
- Националният музикален театър доколко се влияе, и страда или не, от различните реформи, които се извършват в областта на културата?
- Толкова, колкото и останалите театри. Държавният музикален и балетен център, който включва Музикалния театър и балет "Арабеск", е с национален статут и е много пряко засегнат от всичко. Ние работим в голяма степен с подкрепата на държавата, чрез определен вид субсидия. Така, както при другите театри, и при нас проблемите са много. Не искам да засягам финансовите въпроси, тъй като цялата държава има проблеми в това отношение. Може би нещата трябва стратегически да се обмислят по-добре. Има прогнози на риска, първо трябва да са по-конкретни, може би и да има някаква категоризация, както е в целия свят. Коментирал съм го с няколко ръководства на Министерството на културата, старая се да поддържам диалог и всеки от своя гледна точка и опит да допринесе за по-доброто съществуване на културата в България. Трябва добре да се обмислят всички ходове, които се предприемат. Защото ако една икономика може за 5 или 10 години да се възстанови и да дава резултати, в нашето изкуство 5 или 10 години са страшно много време, всички процеси се развиват бързо и за съжаление - в негативна посока. Аз съм за експертното начало. Политическата воля е онова, без което нещата не може да се случат. Но експертното начало трябва да е водещо по отношение на реформиране на която и да е област.
- Декември бе обявен за празничен от Музикалния театър, имаше привлекателни предложения по отношение на заглавията за разнообразна публика, на цените...
- След като една институция е финансирана от държавата, тя трябва да работи в името на обществения интерес. Нашата цел е продукцията ни да стигне до повече хора, да привлечем нови зрители, голямо внимание обръщаме на детската аудитория. Убеден съм, че трябва да създаваме продукция, насочена за деца, на много високо равнище, за да възпитаваме естетически критерии и способност за отсяване на доброто и лошото чрез това, което показваме. Когато това се прави през изкуството, остава много по-трайно в съзнанието на децата.
- Какво от репертоара е за най-малките?
- "Малката кибритопродавачка", "Снежанка и седемте джуджета", "Котаракът Шарл", "Аладин", "Магьосникът от Оз", "Лешникотрошачката" на балет "Арабеск". Ние сме репертоарен театър, а той трябва да бъде подчинен на целенасочена дългогодишна стратегия, в зависимост от това какъв вид аудитория искаме да формираме в бъдеще. Наскоро представихме нова премиера на "Фраскита", подготвихме коледни и новогодишни концерти (на 31 декември е Новогодишният бал в Оперетата със специалното участие на маестро Мартин Пантелеев - б.а.). Спектакълът "Новогодишните шеги на Прилепа" (днес - б.а.) ще бъде по-празничен като сценарий, с повече хумор, закачка, с доста нетрадиционни изпълнения. Миналата година направихме заглавия, обичани от българската публика и поднесени по съвсем нов начин. Твърдо съм убеден, че продукцията, която предлагаме на основата на класическата оперета и класическия мюзикъл, трябва да отговаря и на динамиката на нашето съвремие. За мен е изключително важно, че нашите спектакли са много добре посещавани.
- През годината бяха организирани чествания на актьори - доайени на оперетното изкуство. Това е много важно за тях, но и за младата публика, която също има възможност да ги види на сцената.
- Точно така е, трябва да има приемственост във всяка област от нашия живот. Възпитан съм така, дошъл съм в този театър много малък, наследил съм колеги, които бяха тук преди мен, две поколения, големи актьори и певци, и съм израснал край тях. Чувствам се отговорен към това да има приемственост в този институт, да не се къса връзката. Почетохме Донка Шишманова и Анелия Шуманова, направихме концерти в памет на Руслан Райчев, "Фраскита" бе с посвещение на Борис Хинчев. Имам и сантимент в този случай, защото когато бях назначен, Борис Хинчев беше главен диригент на театъра. Същото се отнася и за Юли Дамянов, който под неговото ръководство е започнал да дирижира "Фраскита". Добре е да се помнят хората, постигнали нещо в определена област и оставили трайна следа. Длъжни сме към тези творци. Ако ги нямаше тях, нямаше да ни има и нас. Ние сме наследници на 65-годишна традиция на Музикалния театър и повече от 95-годишна традиция на оперетното изкуство в България.
- Същевременно на сцената на Музикалния театър се представят съвсем млади артисти, които имат възможност да играят в първите си роли заедно със свои опитни и авторитетни колеги.
- Непрекъснато даваме път на млади артисти. Работим в областта на синкретичните жанрове, нашите актьори трябва да могат да говорят като артисти, да пеят като певци, да танцуват като танцьори. Хорът ни е обучен по различен начин, с определени качества. Балетът, освен че танцува великолепно, трябва да може и да пее, има и реплики, когато е необходимо. Ние трябва да "отглеждаме" артистите за нашия театър. Аз съм отгледан от моите колеги, които са били във върховата си форма при моето идване като млад артист. За да се изгради един артист за нашия институт, са необходими около десетина години къртовски труд. За да се постигне това наслагване, което да се превърне в качествено изменение и да задоволи изискванията към артиста за такава работа.
- Наскоро солисти на трупата отново обраха овациите в Констанца. Винаги артистите на Националния музикален театър са били посрещани възторжено в чужбина.
- Самият аз съм участвал само с Музикалния театър в над 500 спектакъла в чужбина. Тези успехи, които в годините сме имали по цял свят, са критерий за нивото на трупата.
- Възможно ли е сега да се осъществят такива турнета, както в миналото?
- Все по-трудно става. В момента всички театри по света имат финансови проблеми и това ограничава възможностите за организиране на масови гастроли навън. Гордея се с всяка покана на наши артисти в чужбина, тъй като това е престиж и признание за трупата като цяло. През тази година, освен на фестивала в Констанца, пролетта гостувахме в Киевската национална оперета. Самата покана към нас за участие в техния фестивал е признание. След всяка изява в чужбина оставяме ярки впечатления и се завръщаме с отличия. Признанието на нашата публика също ни радва искрено и е особено ценно за нас. Целият екип на театъра е готов съвсем всеотдайно да работи точно заради тази публика.
- Друг вид признание са наградите "Кристална лира", и то от страна на колегията.
- За тази година единствената музикална институция, която има четири "Кристални лири", е Националният музикален театър. Това е признание от гилдията за усилията на всички ни. Освен това съм изключително щастлив, че в БНР бях номиниран от слушателите на "Алегро виваче" за Музикант на годината и получих наградата за активна творческа дейност през 2013 г.
- През 2015 г. какво да очакваме в Музикалния театър?
- Преговарям за нови мюзикъли и оперети. Проблемът с мюзикълите е, че при финансовата ситуация в нашата държава е много трудно да се отделят пари за авторските права на световни заглавия. За "Ромео и Жулиета" например, само авторските права са 20 000 евро. За момента ще изберем заглавия, които са по възможностите ни да реализираме. Доста трудно е да се направи балансиран репертоар. Няма да говоря за пари, защото в момента парите не достигат в много области. Не харесвам, когато хората на изкуството и културата се обезверяват. Аз съм оптимист. Ако работиш, няма начин усилията ти да не бъдат възнаградени. Мисля, че трябва да заявяваме позиция, не да се молим. Хората трябва да знаят, че културата е много голяма част от качеството на живот - това понятие е малко пренебрегнато в момента в България. Но духовните потребности са не по-малко важни от чисто физиологичните. Нали сме хомо сапиенс.
- Много хора ви завиждат за професията - пеете, танцувате, животът ви минава с лекота...
- А всъщност става дума за къртовски труд. Като се започне от хигиената на хранене, поддържането на гласа, спорта и двигателната култура - това е постоянен режим у всички нас. Дори само това, ако погледнем, без подробностите от работния процес - физически и интелектуален, пак е огромна работа. Талантът си е талант, но трудът е нещото, което ни прави добри в сферата, в която работим. Идваме в 8 часа и си отиваме в 11 вечерта, за да подготвим тези два-три часа, поднесени на публиката, които се виждат като резултат. "Леките жанрове" са всъщност много трудни за изработване.
- Има ли престиж актьорската професия у нас?
- Особен въпрос... Нещата са много комплексни. Първо, трябва да се уважаваме ние, за да ни уважават и останалите. Трябва да подхождаме максимално отговорно, за да получим ответната отговорност. Не бих се осмелил да давам рецепти за това как да се работи. Смятам, че във всяка професия твоето отношение към нея те прави престижен или не. От какво се определя този престиж - от стандарта на живот, от еквивалента на удовлетвореност... Трудно е да се отговори еднозначно.
- А българските артисти имат ли самочувствие?
- Би трябвало да имат! Българските артисти, музиканти, поети, художници, професори, учени, преподаватели би трябвало да имат самочувствие. И пак е въпрос на отношение към това, което правиш, към професията. Естествено, че има обективни фактори. Но... аз съм боец. Следвам си посоката. Много е важно човек, за да се чувства добре професионално, да има подкрепата на близките си хора. Спокойствието извън работата допринася за по-доброто отношение към работата. Подкрепата на съпругата ми, дъщеря ми, родители, роднини, приятели е нещо изключително важно. Когато човек е подкрепен в чисто житейски план от любимите си хора, със сигурност по-лесно преминава през всичко. Като всеки нормален човек съм имал добри и лоши моменти, но аз съм един непоправим оптимист. Средата, в която съм бил, винаги е била оптимистична. Човек непрекъснато получава шамари, но и радост от живота. Всеки извървява собствения си път. "My Way", както пее Франк Синатра.