Признание за провал

"Тази седмица зоната на еврото съумя да потвърди единството си чрез Гърция и до голяма степен това се дължи на качеството на френско-германските отношения. Европейският дух взе връх". Тези помпозни слова, пропити с престорен патос, принадлежат на френския президент Франсоа Оланд. Изречени ден след капитулацията на Атина пред кредиторите, Оланд възроди позабравени от десетилетие насам клишета за "нов ЕС", "нови правила", "ново начало на икономическа и политическа консолидация". Всичко това трябвало да стане чрез създаване на правителство и парламент на еврозоната като първа крачка, защото "повече не можем да тъпчем на едно място".
Вярва ли си наистина г-н Оланд или прави негласно признание за провал? Защото казаното означава, че досега са ни управлявали некадърници, които са скапвали хубавата идея. И сега, за да не се скапела тя окончателно, трябвало същите тези хора да станат повечко, белким им се увеличи общият капацитет.
"Правителство на еврозоната" е последен стадий на безумието! Когато нещо не върви и е сбъркано, то се централизира, за да се обърка още повече. Как това правителство например ще решава националните проблеми на тези 19 страни е повече от утопия. Ако прибавим и договора за свободна търговия с Америка TTIP, който се канят да приемат, робската участ на Европа и затриването й придобиват съвсем конкретни измерения.
Идеята на Оланд, която впрочем не е нова, днес звучи като чиста провокация. Извън времето и пространството. Защото надеждите, че по този начин еврото ще стане по-стабилна валута, са доказано неработещи и напразни. И сега всеки европеец издържа по един национален парламент и правителство плюс общ Европарламент и Еврокомисия, какво остава, ако към тях се добавят по още един комплект. В Брюксел чиновниците от 50 000 ще скочат с още поне 10-15 000. А не е ли логично, след като предлагат правителство на еврозоната, да има и правителство на държавите, които са извън нея? И още: ако днес ни карат да ощастливяваме кокошките, утре като нищо ще измислят и комисии, които да проверяват правилно ли ги ощастливяваме. След това ще добавят и работни групи, които да разработват нови концепции за ощастливяване на кокошките...
На това му се казва злоупотреба с власт! Ни повече, ни по-малко. Събраха парите на половин Европа в техните си банки и вече правилата може да бъдат променяни. Механизмът работи безотказно. Отнемането на финансовия суверенитет на една нация е първата крачка. Втората е дълговото робство, третата - цялата власт. Това се случва не само в Гърция, а в цяла Европа. И става очевидно, че всичко е било замислено и планувано много преди зората на проекта ЕС и идеята за обща валута. Защото само невежа може да си помисли, че в условията на общ пазар и премахване на защитната функция на митата на вноса една слаба държава може да се конкурира със силните и да повиши благосъстоянието си. Да, такъв мним период имаше, но той беше спекулативен, кредитен и с цел. Както рибарят хвърля захранка, за да събере рибата, преди да дръпне мрежата... Ето защо не позволяват фалит, въпреки очевидната му необходимост. Защото фалитът ще даде шанс държавата да си върне властта, а това е в разрез с интересите на световната финансова олигархия.
Замислих се - колко ли империи е имало в Европа. На първо четене преброих 7, но може и да бъркам. И се питам, при наличието на наследници на толкова империи как се очаква да се обединят те под една "европейска" такава? Европа трябва да се върне назад във времето и да си спомни откъде тръгна възходът й. От един икономически блок на независими, суверенни държави. Това е обединена Европа - на икономика и идеи, на многообразие, което я прави силна. А силата ни е в това, че сме различни! Проблемите на хората в отделните държави са различни, интересите им също. Който възроди тази идея, има шанс да възроди и Европа.