Приватизацията на държавни болници остава

"След изказването на премиера и министъра, че главата за приватизация ще се оттегли, как ще гласуват в момента управляващите? Вариант 1 - гласуват "против" законопроекта и си бламират министъра; вариант 2 - гласуват "за" и си бламират премиера, или остава вариант 3 - с отвращение да гласуват "за" и между първо и второ четене комисията да пренапише изцяло законопроекта?". Този въпрос зададе от парламентарната трибуна депутатът от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Емил Райнов по време на първо четене на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). След удължаване на работното време на извънредното заседание във вторник депутатите приеха закона с гласовете на ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ. Против промените бяха депутатите от БСП и ДПС. Така обещанието на министър Москов и от премиера Борисов да "бъде оттеглена" частта от закона, която предвижда раздържавяване на болници с над 50% държавен капитал, не е осъществено поне на първо четене. 
Райнов попита Москов защо и в този законопроект не пише нищо за контрола. Как до 2009 г. с 6% здравна вноска НЗОК всяка година имаше излишък и болниците бяха с 39 млн. лв. задължения, а от 2009 г. насам при 8% здравна вноска касата има 200 до 400 млн. лв. дефицит, а задълженията на болниците са близо 500 млн. лв.
Семир Абу Мелих от ГЕРБ заяви, че идеята за приватизация на болниците е добра, но трябва да стане след демонополизация на НЗОК.
ЗЛЗ се приема като втория стълб на Московата реформа. Промените предвиждат отново създаване на Национална здравна карта, която да определя на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ.
В проекта се предлага създаване на нов вид лечебно заведение - център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, което да се създаде от държавата. Предлага се центровете за трансфузионна хематология, за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, и центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания да подлежат на задължителна акредитация. За останалите видове лечебни заведения акредитацията ще бъде задължителна само, ако лечебното заведение иска да провежда обучение на студенти и специализанти. Д-р Райнов приветства акредитацията на болниците, но подчерта, че няма как за една година всички болници да минат през акредитация, за да може тя да бъде поставена като условие за сключване на договор от 2017 г.
Предвиждат се и промени в ценза на кандидатите за болнични шефове. Според Лъчезар Иванов от ГЕРБ свалянето на образователния ценз за ръководител на лечебно заведение не е в унисон с европейските изисквания. За предлаганото изискване за директори на лечебните заведения да имат само завършена магистратура д-р Райнов заяви, че вероятно нечия скамейка, рекламирана като много дълга, се оказва късичка и затова се разширява кръгът от хора, които могат да заемат такава длъжност.