Приватизация настигна и вузовете

Още през януари 2016 г. в предишния парламент се разразиха бурни спорове около поправка в Закона за висшето образование (ЗВО), която даде право на висшите училища да правят със собствени средства търговски дружества (фирми), чрез които да извършват стопанска дейност за реализация на създадени от тях научни продукти и обекти на интелектуалната собственост (основно патенти). Предложението дойде от проф. Борислав Борисов (АБВ) и бе подкрепено от МОН. Остро възразиха тогава депутатите от БСП, защото според предложената най-широка формулировка въпросните фирми може да принадлежат не на вузовете, а на частни собственици и всяка печалба от реализацията на научен продукт лесно ще бъде изсмукана към частните джобове. По подобна схема бяха престъпно източени държавните предприятия в България, възмути се тогава Валери Жаблянов (БСП). Левицата настояваше в закона да се запише поне, че висшите училища притежават мажоритарен дял от собствеността на фирмите. Разбира се, всуе се мориха на фона на гилотината за гласуване на мнозинството. В ресорната комисия бе прието единствено предложението на Стоян Мирчев (БСП), че фирми могат да създават само вузове, които имат висока оценка от акредитацията си - между 9 и 10. В пленарната зала обаче и това изчезна и в крайна сметка законът постанови, че вузовете (всички) могат да създават фирми за реализация на научните си продукти със собствени средства и по ред, определен с акт на Министерския съвет. Забележете - Красимир Вълчев, който днес е министър, тогава бе главен секретар на МОН и заяви, че в министерството... споделят притесненията на Жаблянов. Тогавашният зам.-министър проф. Николай Денков обаче настоя, че трябва да се засили контролът върху университетските фирми, а не да се спира развитието им, което било много успешна практика в САЩ.   

Тази предистория е необходима, за да се разбере какво се случва сега. Две години и половина след описаните събития в сайта на МОН се появи за обществено обсъждане до 11 септември т.г. проектът на постановлението на МС за вузовските фирми, предвидено в закона. Онези притеснения на левицата са нищо пред това, което виждаме в днешния проект. Постановлението съдържа само 9 члена, но те

вещаят такива пагубни последици

за висшето образование, от които спасение след това няма да има. Представете си, че в условията на сегашната криворазбрана автономия на вузовете, в която "доминират рентиерски модели и феодална подчиненост на ръководствата" (думи на самия министър Вълчев неотдавна), на всички акредитирани висши училища се дава правото да образуват ООД и АД по реда на Търговския закон за две дейности - стопанска реализация на резултати от научни изследвания и на създадените патенти. Оттук насетне се постановява не друго, а директно изсмукване на всякаква възможна печалба от научните продукти към частни структури. Защото участието на вузовете в капитала на фирмите може да бъде 34% (останалите 66% са частни - без каквото и да било ограничение или правила за участващите частници). Паричната вноска на вузовете в капитала на фирмата не може да е повече от 5000 лв.! Това било, за да се ограничи възможна злоупотреба с парите на вуза. Хлъц! Второ - това участие на вузовете във фирми става само със собствени средства, а според закона това са парите от таксите на студентите, от продажбата на същите научни продукти и от наеми. Но пак според закона собствените средства се изразходват само за две неща - за обучението на специалисти (студентите) и за повишаване на квалификацията им. Затова няма как с постановление тези пари да отидат за фирми в противоречие на закона. 

Трето - апортна вноска във фирмите може да бъдат и патентите. Едно на ръка, че няма никакви правила, по които да се оцени този интелектуален продукт. Но по-интересното е, че това в прав текст означава патентите да станат собственост на частните лица, които имат мажоритарното участие във фирмите. А ако въпросните лица са чужденци? Директно им се подаряват трудът на нашите учени и научните резултати, постигнати с държавни средства! Цялата дейност в тези фирми е по решение на академичните съвети, а как да се определят отчисленията от печалбата за вуза, щяло да се решава в уставните документи на всяка фирма! Т.е. висшето училище ще получи 34% от печалбата според дяловото си участие, вместо да си продаде само създадения от него научен продукт (за което нищо не пречи и сега) и да прибере 100% от печалбата. С една дума, фирмата става 

един вид частен посредник, прибиращ големия пай

от приходите - нещо като натрапените от държавата и напълно излишни частни разпределителни дружества, прибиращи парите ни по пътя им към "Топлофикация". А дори и да получи отчисления от печалбата, висшето училище може да ги използва не за развиване на дейността си, не за студентите, не за преподавателите, а единствено за... увеличаване на капитала на фирмата. Да не говорим за добре развитото у нас фирмено изкуство да се докарват разходи, които минимизират обявяването на печалби.    

И уж фирмите може да са само ООД и АД, а изведнъж се появява и текст, че академичният съвет упражнява правата на собственост върху капитала на... едноличните търговски дружества, а решенията на едноличния собственик се оформят според Търговския закон! И на еднолични фирми ли смятат да дадат научните продукти на вузовете? 

 От всичко това не намирисва, а просто откровено вони на приватизация на научните резултати във висшето образование. А прословутият контрол над вузовските фирми е сведен до задължението на министъра да следи как се изпълнява постановлението. Толкоз. Контрол просто няма. И като знаем какви скандали гърмят в държавата всеки ден около разни фирми, "суджукгейтове" и Гинки, отсега е ясно, че фрапиращото явление "Величко Адамов дава поръчки на Красьо Черничкия" в Стопанската академия в Свищов ще ни се види като детска игра пред всичките извращения, злоупотреби, хитри врътки и зулуми в т.нар. университетски фирми. Да не говорим за

развращаването на самата академична общност

в която преподаватели и учени ще се разкъсват между дейностите си на държавна заплата и благините на частната си дейност.

В мотивите към въпросния документ се твърди, че всичко това "повишава ефективността на вложените публични средства в научни изследвания"! А то било необходимо, понеже оценката за иновационната способност на България в глобалния индекс на конкурентоспособността е ниска (43,9 от 100 възможни точки). И защитените ни патенти във водещи патентни офиси в света, че дори заявките ни за патенти хич ги няма. А научните продукти се правели главно в БАН и Селскостопанската академия, затова трябвало да бъдат стимулирани вузовете да правят наука. Фирмите щели да повишат мотивацията им за изследвания, поръчани от икономиката, което пък щяло да развие наукоемките дейности в самата икономика. Водещи стопански субекти щели да вложат ресурси за създаване, внедряване и комерсиализация на научните продукти. Тъй ли - кое ги задължава да правят това? Хеле пък на фона на вечния им стремеж да плащат на специалистите колкото може по-малко. У нас няма наплив на технологични фирми, които искат и могат да харчат пари за изследвания, с изключение на IT сектора (желаещите фирми могат просто да си купят научен продукт или да си го донесат отвън, ако са чуждестранни), висшите училища пък са недофинансирани и също нямат ресурс. В най-добрия случай постановлението няма да работи, а реално то просто ще отвори врати за корупция и приватизиране на научните резултати във висшето образование, където ги има; или за далавери - където науката е измислена за отчитане на активност.