Притеснително

Няма нищо лошо в пазарната икономика, но много често големите задушават по-малките. Ще кажете, че и това е нормално. Сигурно, но зад статистиката стоят и човешки съдби, а и демографски проблеми, по които страната ни фигурира като първенец в отчайващи класации.
Шефът на Националния съюз на земеделските кооперации в България (името на организацията ясно говори за каква структура става въпрос) Петър Николов обяви вчера притеснителна тенденция. За процес на свръхокрупняване на производители в земеделието. За огромни структури, които разполагат със земя, някои от по над милион декара, които според Николов потискат развитието на дребния и средния бизнес.
Кооперациите се възродиха в периода 1992-1994 г., припомниха от НСЗКБ, като необходимост и възможност да се обработват земеделските земи след унизителното явление, непознато на Европа и света, наречено сполучливо ликвидационни съвети. Те бяха принудени да работят за дълъг период от време при крайно неблагоприятна икономическа среда. И дейността им неоснователно бе политизирана. Станахме свидетели на безотговорно и грубо отричане на вековна традиция.
Всъщност кооперациите са стопански предприятия, които сега, в условията на пазарна икономика, освен че извършват стопанска дейност, се грижат за социалните, а често и за културните, потребности на работещите в тях и на жителите на населените места. Където има кооперации, има и села. Дойдат ли арендаторите - нерядко селото се обезлюдява. 
Затова е похвално предложението да се сложи максимален таван на обработваемата земя, макар че идеята може да нажежи страстите у радетелите на пазарната икономика. Навремето Стамболийски също е поставил такъв таван - 300 дка за Добруджа и 200 за останалата територия на страната. Ако държавата приеме подобен законов регламент, ще спаси хляба на много хора, които се трудят на светло.
Ето и малко статистика. От 85 000 получатели на субсидии, 80 326 обработват до 1000 дка. И това ако не е показателно!