Прищина-Белград - помирението (не)възможно?

Методи Методиев,
кор. на ДУМА в Белград

    През нощта срещу миналата неделя лампите в сръбския парламент останаха да светят до 1 часа след полунощ. Депутатите гласуваха нова, единадесета по ред след 1999 г. резолюция за Косово. От присъстващите народни избраници 179 гласуваха със "за" - представителите на управляващата коалиция, демократите, Съюзът на унгарците във Войводина, коалицията Сръбско движение за обновление-Християндемократическа партия на Сърбия. Други 19 депутати бяха против - либералдемократите, Демократическата партия на Сърбия и Лигата на социалдемократите във Войводина.
Дебатите продължиха повече от 14 часа. Същността на новата резолюция е, че всички преговори с Прищина ще бъдат в съответствие с Конституцията на Сърбия, Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и вече станалата заклинание формула "Сърбия никога няма да признае независимостта на Косово".
В обръщението си към депутатите президентът на Сърбия Томислав Николич заяви: "В живота си съм губил много, но не мога да изгубя Косово, защото то не е мое".
    Всъщност - нищо ново, което да се отнася до сръбските виждания и становища по отношение на Косово. За пореден път се повтаря едно и също, без какъвто и да е намек за крачка към признаването на косовската независимост. Но има и нещо друго - в една от точките се казва, че "правителството на Република Сърбия получава мандат да продължи с прилагането на вече постигнатите договорености и споразумения с представителите на временните (??) институции в Прищина". С други думи - вече постигнатите атрибути на държавност от Косово ще бъдат запазени: и въвеждането на мита и акцизи за внос на стоки от Сърбия в Северно Косово, и появяването на косовски митничари и гранични полицаи на граничните пунктове Ярине и Бърняк. В една от точките също така се упоменава, че нито едно решение няма да бъде взето без съгласието на сърбите от петте сръбски общини на север. Ами нали точно те протестираха дни и седмици срещу "рязането на пъпната им връв" със Сърбия, когато албанците заеха пунктовете?
    Видно е желанието на Белград да се водят преговори "до дупка" и да се печели време. За какво - ами за една евентуална хипотеза например и Косово, и Сърбия да влязат заедно в ЕС, пък тогава нали всички сме заедно в общия европейски дом!
На практика политиката, водена от предходните две сръбски правителства - на Воислав Кощуница и Мирко Цветкович, продължава. След като не могат по друг начин и с руската подкрепа в Съвета за сигурност на ООН, сърбите могат единствено да разчитат на фактора "печелене на време", пък каквото Бог даде...
    Има и още нещо - Сърбия заявява категоричното желание да бъде основана и да започне да функционира автономна общност на сръбските общини от Северно Косово. Това е нещо обаче, което отдавна и от Брюксел, а особено и от Прищина, категорично обясниха, че не може да се случи.
    От Нова година насам станаха някои твърде показателни събития, които на практика потвърждават, че косовските власти нямат никакво намерение да отстъпят и крачка назад от своята независимост. Първо - не позволиха на сръбския президент да посети литургия за сръбската Коледа в Косово; второ - почти на практика с охрана изгониха шефа на сръбската правителствена канцелария за Косово и Метохия Александър Вулин; и трето - след коледната литургия в Грачаница десетина сърби бяха арестувани и по техни сведения и малтретирани от косовската полиция. Премиерът на Сърбия Ивица Дачич дори заяви: "Ако трябва, ще седна на масата за преговори и с Харадинай" (оправданият от Трибунала в Хага бивш премиер на Косово Рамуш Харадинай се смята в Сърбия за един от най-големите военнопрестъпници от времето на косовския конфликт през 1999 г. в ролята на военен командир от тогавашната Армия за освобождение на Косово).
    Оттук нататък процесът най-вероятно ще продължи, като Брюксел и Прищина притискат Белград все повече "де факто" да признава косовската независимост, и сръбските власти с голямо нежелание ще правят поредните отстъпки. От друга страна пък пред Сърбия широко ще се размахва "морковът" - започването на преговорния процес за членство в ЕС. За косовските сърби изходът е или да се интегрират в новата държава, или да се спасяват северно от р. Ибър в пределите на "стара" Сърбия.