Присъдата над военнопрестъпниците не подлежи на преразглеждане

Подготви Христо Георгиев

В края на седмицата у нас ще се състои международна конференция по темата за новия възход на фашизма в Европа. Откъде и кога се появи неофашизмът? Дали у нас той не започва с отмяната през 1996 г. на присъдите над фашистките престъпници, издадени от Народния съд? Споровете около Народния съд не са станали история, раните са още отворени и не се знае кога ще заръбят. Неговите яростни противници (как да бъдат наречени иначе освен неофашисти!) го представят едва ли не като престъпна приумица на комунистите и почитат осъдените от него като "жертви". Продължават да твърдят, че българският Народен съд през 1944-1945 г., в който са издадени 2730 смъртни присъди и са изпълнени по-малко от половината, бил надминал по жестокост всички съдебни процеси в Европа. Дали това е така - днес даваме думата на един виден юрист, който от години се занимава с тази тема. Васил Т. Василев е автор на книгата "Нищо измислено, нищо случайно", издадена от изд. "Христо Ботев" през 1999 г., в която съчетава убедително фактите, анализа и полемичността, за да разкрие особеностите на Народния съд в България. Днес ви предлагаме част от друго, не тъй известно негово уникално изследване, стъпило върху неопровержимата фактология, опровергаваща много лъжи и късопаметност. У нас на фона на хилядите почернени семейства на антифашисти висшите ни държавни мъжкари оневиниха убийците вкупом - с решение на Върховния съд и по предложение на Главния прокурор на републиката Иван Татарчев, комуто май повече приляга "титлата" главен реставратор на фашизма в републиката.  

Из доклада на Васил Т. ВАСИЛЕВ
пред Международната научна конференция, посветена на противозаконната отмяна на присъди на Народния съд, София, 1997 г.

На 3 февруари 1992 г. историкът Веселин Методиев, сега депутат от Народен съюз, разкрива познанията си на страниците на в. "Демокрация": "Германия, носеща огромната вина за войната, намери 24 политически отговорни държавници. А в България те са 11 122! По същото време основен критик на Народния съд е народният представител от СДС Васил Гоцев. В радиопредаване по програма "Христо Ботев" той твърди: "В Нюрнбергския процес бяха съдени военнопрестъпници и от тях само 11 бяха осъдени на смърт, в България бяха осъдени хора, които близките на партизаните и самите партизани посочиха, които бяха над 11 000 души." "В Нюрнберг като виновници за Втората световна война бяха съдени 22 германци, от които 11 на смърт. Изглежда, че главните виновници за тази война не бяха германците, а ние - българите. Абсурд без аналог!", възмущава се на 20 януари 1994 г. отново във в. "Демокрация" Здравко Даскалов.
Цитираните "компетентни" мнения от уважаващи се люде не са изолирани и въпреки това не се нуждаят от пространен коментар. Достатъчно е да се отбележи, че са красноречиво доказателство за тоталната атака срещу Народния съд 1944-1945 г. и за бруталността на позорния демарш по оневиняване на българския монархофашизъм и ревизиране на резултатите от Втората световна война. Белег за неистовия щурм, в който реваншистите, представящи се за демократи, не се посвениха да използват като оръжие и собствената си неграмотност.
За съжаление на българските почитатели на пречупения кръст военнопрестъпниците от Втората световна война са на подсъдимата скамейка не само в Нюрнберг. И не се изчерпват с числото 22 на главните виновници. Още повече че самият Нюрнбергски военен трибунал с осъдителния си акт и на основание на чл. 9 и 10 от устава си обявява за престъпни и някои организации - ръководния състав на Националсоциалистическата партия, около 600 000 души; Гестапо и Службата за безопасност на райхсфюрера (СД), не се посочва числеността им; охранителните отряди на Националсоциалистическата работническа партия на Германия (СС), близо 580 000 германци. Т.е. присъдата на Международния военен трибунал в Нюрнберг има непосредствено правно действие върху повече от един милион лица.
В Германия има и хиляди други дела срещу военнопрестъпници. Пред американския Върховен военен съд в Нюрнберг до средата на 1949 г. са проведени 12 големи процеса - основно срещу ръководители на немската индустрия през войната, за деянията си отговарят и нацистки медици, военни, съдии, дипломати, участници в наказателни команди. От 184 подсъдими 24 са осъдени на смърт и 20 на доживотен затвор. Военни съдилища на САЩ заседават и в Дахау, Дармщат и Лудвигсбург и разглеждат дейността на персонала в концлагерите Дахау, Бухенвалд, Флосенбург, Матхаузен, Миттелбау-Дора и избиването на американски военнопленници по време на офанзивата в Ардените през декември 1944 г. От 1021 обвиняеми 885 са осъдени. Германските правосъдни органи констатират, доколкото е възможно, че в американската окупационна зона пред трибунали са изправени 1914 души, от които 1517 са осъдени - 324 на смърт, 247 на доживотен затвор и 946 на различни срокове лишаване от свобода.
Британските военни съдилища водят процеси не само в окупационната си зона в Германия, но и в Италия и Нидерландия. Известни са делата срещу фелдмаршал Кесерлинг във Венеция, срещу фелдмаршал Фон Манщайн и генерал Фон Фалкенхорст в Хамбург, срещу част от персонала на концентрационните лагери Аушвиц, Берген-Белзен и Натцвайлер. Англичаните съдят производителите на отровния газ Циклон-Б, използван в лагерите за умъртвяване на хора. При 1085 обвиняеми британските трибунали издават 240 смъртни присъди.
Общото число на подсъдимите пред френските окупационни съдилища е неизвестно, осъдени са 2107 лица, от които 104 на смърт. От военните съдилища във Франция и Френска Северна Африка са наказани и не по-малко от 1918 германци, в Лудвигсбург са оповестени други 956 задочни присъди. Във Франция са разгледани и 124 751 дела срещу колаборационисти и са постановени 7037 смъртни наказания; 13 211 са санкционираните с принудителна тежка работа, 2777 от които доживотно. През есента на 1944 г. по бързата процедура действат и военните трибунали на редовната армия и на френските вътрешни сили. Знае се, че в една шеста от департаментите са произнесени 424 смъртни присъди. Според съобщение на френското Министерство на правосъдието от 1952 г. след 1944-та във Франция заради колаборационизъм с германците са били екзекутирани 10 519 французи, от които по-малко от 850 на основание на съдебен акт...
До края на 1950 г. в ГДР са осъдени 12 147 нацисти и военнопрестъпници, което е близо 95 на сто от всички признати за виновни за деяния от времето на войната в тази страна. Правосъдното ведомство на Западна Германия твърди, че са водени наказателни производства срещу 84 463 души и са осъдени 6432, по-малко от 8 на сто. Защо това е така, подсказват думите на полк. Уинлок, официален представител на Пентагона, изречени още на 27 юли 1943 г.: "На нас е възложена задачата да подготвим от немците кадри, които могат да бъдат използвани за укрепване на престижа на Америка. Националсоциалистите могат и ще бъдат по-полезни и удобни от разните антифашисти и въобще демократи. На нас са ни нужни много и близки по дух и убеждение кадри."
След войната в Холандия са уредени 35 специални съдилища за главните сътрудници на нацистите и над 100 трибунала за "малките" колаборационисти. 419 от всеки 100 000 холандци са осъдени на различни срокове затвор, 127 000 губят избирателни права, 92 000 са лишени от право на военна служба и 95 000 - от право да заемат държавна служба. Отнето е холандското поданство на 60 000 колаборационисти, които "се поставят под чуждо военно командване", а собствеността им е конфискувана в полза на държавата. От 200 смъртни присъди има данни за изпълнени 38. Трябва да се отбележи, че смъртното наказание в Холандия е отменено през 1873 г., но с ордонанс на задграничното правителство от 22 декември 1943 г. е възстановено за санкциониране на колаборационистите.
Норвежките съдилища издават 45 смъртни присъди, 18 хил. куислинговци са осъдени на различни срокове затвор, 28 хил. души заплащат парична глоба и/или са лишени от граждански права. 633 от всеки 100 000 норвежци - най-висок показател в Европа, са признати за виновни. 5300 лица все още се намират в затвора заради сътрудничество с хитлеристите, твърди съобщение на норвежкото правителство от 1 ноември 1947 г. И в Норвегия смъртното наказание е възстановено за наказване на военнопрестъпниците с кралски ордонанс от 3 октомври 1941 г. на намиращия се в емиграция крал Хокон VII.
В Белгия са образувани 346 283 преписки за престъпления по време на войната и са предявени обвинения срещу 57 052 лица. Като нормативна основа служат актове на белгийското правителство в емиграция. Военните съдилища в състав от двама цивилни и трима офицери постановяват 4170 смъртни присъди, до декември 1949 г. са изпълнени 230, 48 835 са пратени в затвора, от които 1839 с доживотни наказания. 20 652 белгийци са лишени от граждански и политически права, 596 от всеки 100 000 жители на страната са осъдени.
Полша е една от първите държави от антихитлеристката коалиция, която приема специален закон декрет от 31 август 1944 г. Въз основа на него Върховният съд и народните съдилища осъждат 5352 военнопрестъпници от немска националност. Наказателна отговорност понасят и повече от 11 000 поляци за съдействието, което дават на немските окупационни власти. За подобни провинения в Люксембург около 4000 лица са осъдени на затвор и 4 на смърт. В Италия според информация от 1961 г. на римския в. "Дженте" 45 000 фашисти или мними (набедени) фашисти са пометени след края на военните действия. Процеси срещу военнопрестъпници се провеждат и днес в Италия. През 1961 г. окръжният съд в Ерусалим осъжда на смърт ръководителя на т. нар. Еврейски реферат на Главната служба за имперска сигурност СС-оберщурмбанфюрер Адолф Айхман. Само за случая е допуснато смъртното наказание. Айхман е екзекутиран на 31 май 1962 г.
Съдебни процеси срещу немски, италиански и японски военнопрестъпници и техните съюзници се провеждат и в Югославия, Унгария, Румъния, Чехословакия, в държавите на Далечния изток, пострадали от дейността им през Втората световна война, и в колониалните владения на страните победителки.
Още в началото на Втората световна война държавите от антихитлеристката коалиция поемат ангажимент да накажат след победата виновниците за нещастието и страданията на народите. Държавният секретар на САЩ Кордел Хъл ратува за "незабавно обесване на лицата, виновни за тази война", пледира за ненужността на съдебен процес, в който обвиняемите ще имат и право на защита. На 30 октомври 1943 г. декларацията за отговорността на хитлеристите за извършените зверства, подписана от Сталин, Рузвелт и Чърчил, фиксира друга гледна точка - предаване на военнопрестъпниците в ръцете на правосъдието.
В края на краищата великите сили подписват споразумение за съдебно дирене и наказване на главните военни престъпници, приемат Устав на Международния военен трибунал и регламент за работата му. На 20 декември 1945 г. Контролният съвет на победителките утвърждава закон № 10 за наказване на лицата, виновни за военни престъпления, престъпления против мира и против хуманността, извън кръга на главните военни престъпници. Във всички тези актове са закрепени и международноправните принципи, допустими в процеса на търсене на отговорност от военнопрестъпниците от Втората световна война. Съществените за преценката и на Народния съд 1944-1945 г. в България са няколко.
Първо, признават се компетенциите на националните или окупационните съдилища, които са вече създадени или ще бъдат създадени за съдене на военните престъпници.
Второ, престъпленията против хуманността се санкционират, независимо дали са извършени в нарушение на законите на съответната страна или не.
Трето, длъжността на подсъдимите, тяхното положение като държавни глави или отговорни чиновници на различни правителствени ведомства не трябва да се разглежда като основание за освобождаване от отговорност или смекчаване на наказанието.
Четвърто, фактът, че подсъдимият е действал по нареждане на правителството или заповед на началника, не го освобождава от отговорност, но може да се разглежда като основание за смекчаване на наказанието, ако трибуналът смята, че интересите на правосъдието налагат това.
Пето, ръководителите, организаторите, подстрекателите и съучастниците, участвали в съставянето или изпълнението на общия план или заговора за извършване на което и да е от престъпленията, носят отговорност за всички действия, извършени от всякакви лица за осъществяването на този план.
Шесто, трибуналът не трябва да бъде свързан с формалности в използване на доказателствата, строго се ограничава съдебното дирене, недопустими са изказвания, които могат да предизвикат неоправдано забавяне на процеса.
Седмо, присъдата може да включва едно или няколко от следните наказания - смърт, доживотен затвор или затвор от няколко години с отбиване на каторжна работа или без такава, глоба или затвор с отбиване на принудителна работа или без такава, конфискация на имуществото, връщане на незаконно придобитото имущество, лишаване от някои или от всички граждански права.
Осмо, присъдата е окончателна и не подлежи на преразглеждане.
 

Нюрнбергският военен трибунал


Във Франция разправата с любовниците на неонацисти е била жестока,
нанасяни са им побои, главите им са били обръснати, за да ги отличават всички