Принуждаване към преговори

"За да се спасят от последствията на кървавия хаос в Близкия изток, на западните държави ще им се наложи да сключат сделка дори с дявола, включително и с президента Путин. Обаче за това, вероятно, ще се наложи да се признае руската позиция по Крим и Донбас. Изглежда Европа, която изведнъж се оказа слаба и незначителна, просто няма друг избор." Това написа на 4 октомври влиятелният германски вестник "Ди Велт", в опит да разбере какво се крие зад руските действия в Сирия и какво се промени в света от 28 септември насам, когато президентът на Русия Владимир Путин заяви от трибуната на Общото събрание на ООН: "Повече не е възможно да се търпи създалото се в света положение". Речта, освен с всичко друго, ще се запомни и с друга знакова реплика на руския държавен глава: "Сега поне разбрахте ли какво сте направили".
Путин не посочи към кого конкретно са насочени думите му, но е напълно очевидно, че те бяха, на първо място, адресирани към САЩ като страната, която носи отговорност за започването на не един и два военни конфликта през последните десетилетия. Също така е очевидно, че със своята агресивна политика в Близкия изток през последните години САЩ и папагалстващите им сателити, не без подкрепата на монархиите от Залива, доведоха ситуацията до

кървава задънена улица

Сега с бомбардировките си срещу различни екстремистки групировки в Сирия, включително и срещу "Ислямска държава", Русия сякаш изземва основната роля на САЩ в региона. Това твърдение е доминиращо сред различни политически наблюдатели и водещи световни медии. Например известният анализатор от САЩ Йън Бремър нарече речта на Путин "геостратегически пик на неговото президентство" и добави, че руският президент е успял да застави Барак Обама да се откаже от провалилата се политика под лозунгите "Асад трябва да си отиде" и "Русия трябва да остави на мира Украйна или ще се окаже в изолация". Небезизвестният в България агресивен сенатор Джон Маккейн добавя пред изданието "Хил", че на Русия е трябвало да се отговори "в духа на американската мощ и лидерство", но Обама не бил способен на това.
Според списание "Тайм" пък "Путин иззе инициативата от САЩ и това не се случва за първи път". И ако американските издания в момента са ангажирани с предизборната ситуация в страната и публикациите им се пречупват през тази призма, то това не може да се каже за европейските. Германското списание "Шпигел" коментира, че Обама изначално се е оказал в губеща позиция, която е влошил още повече, като е започнал директно да обвинява руската страна, а опонентът му е имал балансирана и вежлива реторика, която е изглеждала най-малкото по-зряла и умна.
Това, което видяхме в ООН, бяха два

съвършено различни стила на поведение

на международната арена – американският, онагледен с размахвания от трибуната пръст на Барак Обама и мантрите за американското военно превъзходство, гарниран с признанието му, че САЩ не могат да решат сами всички конфликти по света, и другия – на Владимир Путин, който предлага "да се ръководим не от амбициите, а от общите ценности и общите интереси върху основа на международното право... за да създадем истинска международна антитерористична коалиция". Впрочем последвалите дни по-късно удари по ислямските екстремисти в Сирия показаха, че руснаците не са хранели особени надежди, че ще бъдат разбрани от американските си партньори.
Наивно бе да смятаме, че след двустранните разговори в Ню Йорк между Обама и Путин опонентите ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. По-скоро май иде реч да не си пречат по начин, който би създал възможности за случаен военен сблъсък в Близкия изток. Възможността САЩ и Русия "да се разберат" сега е минимална, дори микроскопично малка и не само поради събитията от последните две години в Сирия и Украйна. Покаченият на върха на световната пирамида хегемон не може да си позволи да сключва равнопоставени споразумения, защото това неизбежно ще означава, че той е направил отстъпка, т.е. ще бъде хвърлена сянка на съмнение върху това, което се нарича "американско лидерство". Това обаче е много опасно за САЩ, защото ще се възприеме като сдаване на позициите в световен мащаб. И без това западната преса изобилства от статии за "слабия Обама" и "силния Путин". Сравняването на двете личности в полза на едната обаче не бива да заблуждава. То е част от вътрешните политически борби в САЩ, особено изострени в момента. Раздухването на "руската заплаха" пък цели запазването на американската значимост на първо място за европейските съюзници на САЩ.
Не е изненада, че Америка като първата икономическа и военна сила в света има интереси във всяка една точка на света и от позицията на силата не желае да се съобразява с интересите на другите. Не е и учудващо, че нейният политически елит се самозабрави в това упражнение.

Изненада за западните държави се оказа Русия

която те бяха отписали от клуба на великите сили. А тя, грубо нарушавайки сладките им сънища, се завърна и при това буквално с гръм. Разбира се, не всичко стана внезапно, нищо подобно, още от прословутата Мюнхенска реч на Путин от 2009 г. стана ясно, че руската държава прекарва дебела червена линия, която надменният Запад премина още следващата година, за което протежето му Грузия плати със загуба на територия, а президентът Михаил Саакашвили си яде вратовръзката. Високомерието на САЩ обаче е толкова голямо, че те отказаха да повярват, че някой има достатъчно сили, за да оспори "правото им" еднолично да решават световните дела. Поради това станахме свидетели и на избухналата внезапно в Сирия гражданска война, и на подкрепения от САЩ държавен преврат в Украйна. Последвалата руска реакция породи истинска истерия на Запад, защото с действията на Москва в Крим, Донбас, а сега и в Сирия дойде осъзнаването, че англосаксонският свят не може еднолично да решава съдбата на цели страни и народи.
Русия демонстрира как без да разполага с икономическа и финансова мощ на водещите западни държави, но опирайки се на силата на правдата и като следва буквата на международното право, и реална, а не доктринерска политика може да постига стратегически цели, които нарушават плановете на нейните опоненти. И обратното - следвайки доктринерска политика през последните две десетилетия, САЩ извършиха поредица от огромни грешки, които дават основание на мнозина анализатори да поставят под съмнение възможността им да задържат световното си лидерство.
Така стана и в Сирия, където по думите на бившия ръководител на апарата на Държавния департамент Лоурънс Уилкерсън Вашингтон се е вкарал в задънена улица с призив "Асад трябва да си отиде". "Нямаше никакви предпоставки Асад да ходи където и да било в близко време. Ние направихме глупави заявления за това, че той трябва да си отиде и се взривихме на собствената си мина", цитира РИА "Новости" думите на Уилкерсън. Водени от направо

маниакалната си цел да свалят сирийския президент

от власт, във Вашингтон започнаха да не подбират нито средства, нито съюзници и в един момент се оказаха в идиотската ситуация да критикуват Москва за удари по позициите на групировката "Джебхан ан Нусра", която е клон на "Ал Кайда". Това дава засега морално предимство на Москва, която за разлика от Вашингтон не класифицира терористите като "умерени" и "обикновени", а удря ефективно по всички наред. Наивно е обаче да предполагаме, че само с помощта на въздушни удари Русия ще успее да разгроми различните терористични групи в Сирия, включително и "Ислямска държава". Това е невъзможно без участието на сирийската армия и нейните съюзници на земята, а тук има проблем, защото правителствените войски са сериозно отслабени след пет години война и едва ли са способни да върнат само със силата на оръжието довоенното статукво. Поради това изглежда целта на руската намеса е не просто да подкрепи правителствената армия, а както казват някои наблюдатели в Русия, да принуди към преговори вменяемите участници в конфликта. Вече чуваме от редица западни правителства като британското и германското, а също и от САЩ, че Асад може да остане на власт, поне известно време и че той трябва да участва в преговорите за бъдещето на Сирия. В края на миналата седмица от страна на т.нар. Сирийска свободна армия, която има съмнителни бойни възможности, но се ползва с подкрепата на Запада, беше заявено чрез двама нейни ръководители Кадри Джемил и Фахд ал Масри, че ССА е готова да участва в преговори с Русия, за общ фронт срещу "Ислямска държава" и "Джебхат ан Нусра". Ако това бъде реализирано, ще може да се каже, че Русия е

постигнала голям успех

по пътя на политическото решаване на сирийския конфликт. Това би бил чудовищен удар по интересите на много държави в региона, защото ще превърне Русия във водещ играч в Близкия изток, което ще има последици по целия свят. Едва ли тези страни ще допуснат лесно подобно нещо. Саудитска Арабия, Катар, Турция, САЩ – всички те са направили "инвестиции" в сирийската криза и няма как да се откажат от тях, без да инкасират големи политически и репутационни загуби. Очевидно ни очакват много тревожни седмици, месеци, а може би и години.