Примитивната политизация

Георги Драмбозов

Не на омразата! - дано суверенът-народ е чул, дано да е осмислил поне мъничко този призив. Защото имам чувството, че наред с възкръсващия "пещерен антикомунизъм" в политическия ни живот отново взимат превес първичните инстинкти на нетърпимост и ненавист. Вероятно немалка част от суверена, угрижена за ток, вода и парно, търси виновника за своето дередже, но възкресява допотопни "пещерни" понятия в погрешните си определения за него... Така или иначе - политизация, примитивна политизация до болка! И то, не като борба между идеологии или политически доктрини, а като роене на пчелите - насила и на два рояка - по един наивен политически принцип, който би изглеждал смешен, ако не беше зареден с антагонизъм и с омраза. Може ли да наречеш политологически грамотен гражданин, който крещи "Смърт" и "Долу", който нарича своя опонент "боклук", отрича правото му на социална изява и същевременно се бие в гърдите, че бил демократ по убеждение? Трезво погледнато, Нейно Величество Държавата все още е най-силният фактор за нивото на взаимоотношенията на Негово Величество Гражданина с Техни Величества Институциите.
Но за четвърт век преход едва днес държавата направи стъпките на "сближаване и чуваемост" със своите граждани. А в българското обществено пространство, независимо от превръщането на протеста във втора професия за някои люде, все още не е обособено автентично и мощно гражданско движение. Парадоксално е, че в страната, която роди читалището като предвестник на гражданското общество, днешното гражданско общество още е в зародиш. Все го чакаме да се пръкне, а то не излиза, защото НЕ го правим по древния принцип: "Аз се боря ЗА, не се боря ПРОТИВ!"
Именно затова и митингът на БСП и ДПС на 16 ноември т.г. в столицата, издигнал мотото си "Не на омразата!", е бяла лястовица засега. Но той предвещава и онова, което ни очаква скоро: държавата и гражданското общество взаимно ще си доказват своята ангажираност със социалните проблеми на обикновения гражданин, а не своята дистанцираност или отрицанието си.
  Модерната политическа наука, кръстена политология, чието "бащинство" се приписва на американския учен Чарлз Мериам, след Втората световна война у нас не беше "на мода", меко казано. Едва отскоро, на базата на демократичните принципи в социалния ни живот, политологията започна да дава прагматични отговори на въпроси като разделението на властите и контрола въху властта. А точно там, като посредник между социото и властимащите, като транслатор между суверена и държавата, е мястото и на медиите, особено на левите медии. Те са призвани да отстояват обществения интерес, да катализират участието на гражданите в управлението на обществото, но и да опазват това гражданско участие от политическа приватизация или обсебване от самата държава. Аз съм убеден, че нашето по-активно медийно партньорство с гражданското общество само ще помага на медиите да се утвърдят като публична власт. Може би това   партньорство ще помогне и да спре примитивната политизация на съвременния българин и той да не се бори против, а в името на нещо свято.