Приказка за доброто и лошото

• Невена Митева поставя "Догодина по същото време" от Бърнард Слейд
•  Една наивна и смешна, нелепа и мъдра любовна история, която трае 25 години

"Догодина по същото време" е най-забавната и най-романтична драма на столетието. Така преди близо четиридесет години критиката определя пиесата на канадеца Бърнард Слейд, която със своите 1453 поредни представления наистина има изключителен успех на Бродуей. С какво невероятната история на Джордж и Дорис, които се срещат само веднъж годишно, за да прекарат уикенда заедно, така запленява публиката? Може би с оригиналното хрумване да се разкаже за една любов през погледа и чувствата на двама души, които се оказват женени и имат общо шест деца, с почти невероятната, но много театрална ситуация на техните срещи, с великолепно разказаните истории от живота на семействата им, с разкриването и развитието на характерите и на Джордж, и на Дорис, или с това, че чрез тях и техните чувства се пресъздава духът на времето... А може би просто защото това е една добре написана приказка за доброто и злото в човешкия живот, за верността, мъката и прошката, за истинските чувства и за най-вече за любовта. А както знаем, добрите любовни истории са вечни.

И така, в един полупразен американски ресторант на съседни маси седят мъж и жена. Тя е с размазано червило и бримка на чорапа. Той я черпи с... една пържола. Вечерта завършват в едно легло. Така започва тази шеметна, изпълнена със страст любовна история, която продължава 25 години. В постановката на Невена Митева в Драматичния театър "Рачо Стоянов" - Габрово, тази история е разказана и представена от Георги Кадурин и Анна Петрова. Спектакълът, чиято софийска премиера се състоя на сцената на театър "Сълза и смях", е изграден като поредица от точно психологически разработени и проникновено изиграни епизоди, чиято последователност позволява на двамата актьори да пресъздадат живота и духа на своите персонажи. И ако Джордж на Георги Кадурин в началото е малко непохватният и притеснен счетоводител със своеобразно чувство за хумор, който сетне преживява успехи и падения в кариерата, мъка от смъртта на сина си, почуда и възхита от проницателността и съпричастността на съпругата си, то Анна Петрова изиграва поредица от контрастни състояния и етапи от живота на своята Дорис - от незавършилата гимназия поради бременност млада жена, през бунтуващата се студентка-хипарка до успешната бизнес дама.
В режисьорското виждане на Невена Митева срещите на Джордж и Дорис са не само срещи на страстта, но и срещи на двама души, които могат да разкажат по една добра и по една лоша история за своите половинки и в също време могат да искат и да мечтаят за нещо по-хубаво и добро в живота си, а също и да постигнат чисто човешка близост, каквато не се случва всеки ден и не на всеки. И именно това дава възможност на Анна Петрова и Георги Кадурин да изградят фината и същевременно ярко театралната партитура на чувствата и взаимоотношенията на своите герои и направят Дорис и Джордж толкова истински и сякаш отдавна познати. А при всички случаи това е белегът на добрия и жив театър.