Приказка с кукли за съперничеството и любовта

В Пловдивския куклен театър играят "Принцът на морето и принцът на земята" - интересна  древна легенда, в която използват комбинация между старинния японски куклен театър "бунраку", маските на старинния театър НО и един още по-древен стил на кукловодене "бунянингьо" - виждаме го в куклата на принцесата, отбелязваме още и някои пози и ескизи от образите в театър "кабуки". Театрална традиция на 400 и повече години. Идеята за участие в "Пловдив - ЕСК 2019" с представление по японска приказка принадлежи на режисьорката Елена Панайотова и на директора на ДКТ Пловдив Виктор Бойчев. Не без значение е подкрепата на японска културна фондация, ориентирана към представяне на родното изкуство в европейските столици на културата. Текстът на популярната японска приказка "Принцът на морето и принцът на земята" е известен у нас от превода на Николай Райнов. Следват две пътувания на режисьорката (първия път с Виктор Бойчев и после със сценографката Юлияна Войкова-Нейман) до Страната на изгряващото слънце - срещи с японски театрали, включително и прочут стар майстор на кукли - майстор Арата. В резултат виждаме оригинална и много красива японска кукла на принцесата, изработена от него. Куклите на принца и дракона са дело на дърворезбаря и скулптор Йордан Янаров, изработени в ателието на пловдивските кукленици. До Япония пътува и една от актрисите - Даниела Тенева, която усвоява как се води японска кукла.

Легендата е поетична, митът опира до историята на първия японски император. Двама братя - ловец и рибар, или принцът на сушата и принцът на морето (актьорите Велизар Евтимов и Александър Караманов), си разменят териториите и ролите. От това следват пътешествие до морското дъно и владенията на краля на морето - дракон, влюбване в красивата принцеса - негова дъщеря, и много други събития. Всъщност това е приказка за съперничеството, любовта, за избора и нарушената дума. Освен тези три роли - на двамата принца и на принцесата, има още дракон баща, който се явява и като дракон кукла, водена от 6 актьори, и като старец със симпатична маска, четири актриси играят риби. На сцената има още двама музиканти, които свирят на живо на екзотични инструменти и на чело. Музикалните мотиви са върху петтонови ладове, разработени от композитора Асен Аврамов. Разказът се води от двама актьори, които се сменят често поради трудността и спецификата на текста. Извършен е интересен и труден театрален опит/изследване. Постигнат е забележителен синхрон между актьорите на сцената, четците в единия й край и музикантите до тях. Отлична работа на постановъчния екип - режисьор, сценограф и композитор, и на осемте актьори на сцената, които задвижват вълшебния свят на морето с делфини, медузи и ята риби и изпълняват ритуални жестове и стъпки по сцената толкова внимателно и прецизно, че се доближават наистина до японския перфекционизъм и изтънченост. "Бъдете японки", казвала шеговито режисьорката на четирите актриси Мария Димитрова, Михаела Андонова, Наталия Василева и Даниела Тенева в танца им с ветрилата, но японците в случая са най-вече актьорът Велизар Евтимов в главната роля и неговият колега Александър Караманов, както и Димитър Николов в ролята на дракона. Говорът е оставен на двамата четци - Виктор Бойчев ни поразява с вокалната си техника, особено при издаването на характерни японски звуци, команди и въздишки, Румен Караманов е силен в интонационното разнообразие. 

Работата в спектакъла буди любопитството и запознава българските творци с японската театрална естетика и традиция. Постижение е изживяването на сложен процес на комбинация между няколко театрални стила, на две театрални култури - българската и японската. Свършена е важна работа, която разширява театралната култура на българската публика.