При каменните герои на Скалица

Величка Демирева

Те не роптаха,
просто те живяха,
отритнати от трон,
и властелин,
но от потомците не пожелаха
да им издигнат паметник един.
Заспаха с поглед верен към Балкана,
когато щастието зашумя.
И паметник признателен им стана
Скалица
със скалистата земя!
      Марко Недялков

Нашите каменни герои! При тях заставаме, на нас те са нужни. На нас - живите, за нашата памет!
Никой не е забравен и нищо не е забравено!
Този девиз отново ни събра по повод събитията, станали в с. Скалица на 6 март, 19 и 24 април 1944 г. Тези, които изгоряха в борбата, ги няма, те изгоряха за нас, те са част от нашия живот. И колкото по-дълго живеем, толкова по-дълго ще ги носим.
Години оттогава, но спомените отново вълнуват сърцата ни. Тревата по пътеките до тях не може да порасне. Тя е отъпкана от нашите стъпки, когато идваме и ще идваме при тях. Да се поклоним и поставим цвете.
На 6.ІІІ.1944 г. в престрелка с нощния караул в с. Скалица е прострелян смъртоносно Янко Иванов Кирчев-Цвятко, командир на партизанския отряд "П. Момчилов". Той идва в селото да изведе в партизанския отряд група младежи и събраните дрехи и храна за партизаните. Тръгва от с. Генерал Тошево, придружаван от Господин Михов и Христо Банков. Когато излезли от гората между двете села, Янко отпраща младежите: "Дотук ми стига, това е моето село..." Сбогували се, пожелава им успех в борбата и продължил спокойно.
В началото на селото го пресреща нощният караул. Искат му документите и да го отведат при кмета. Видял, че няма друг изход, Янко вади пистолета и убива единия, другият стреля и убива Янко.
Като прокоба се оказват думите на Янко: "...Няма да съжалявам, ако падна в открит бой, но много ще ме е яд, ако някое мекере ме ликвидира..."
И полицейският началник Хаджиев, надвесен над трупа му, ядно съжалява: "...Ех, Тарзане, Тарзане, твоята мамка шумкарска, защо не ми падна в ръцете, че аз да ти кажа как се отива против царя..."
На другия ден Янко Кирчев е погребан в гробището на селото, поставен

върху царевична шума, с окървавени дрехи

Полицията не разрешава на баба Руса Сулакова да му облече чиста бяла риза, както се погребват християните.
Тежка като камък мъка пада на сърцето на неговите другари - партизаните, ятаците, помагачите, на антифашистите, на трудовите хора от Ямболския край, на който той е любимец, особено в с. Скалица, откъдето е баща му.
Покрусата е голяма, но те не свеждат глави. Пред неговата светла памет се заклеват да бъдат верни на командирския му завет, да се борят до последния си дъх, до последния удар на сърцата си за свободата на народа и победата над фашизма.
Със своята смърт Янко Кирчев премина в безсмъртието.
Окуражени, фашистите предприемат нови акции, увеличават засадите, подсилват полицейските сили в района. Полагат активни усилия да превърнат Скалица в база за по-решителни действия с партизаните в този край.
Село Скалица е една от важните бази на антифашисткото движение и въоръжената борба в района. В Скалица има 22 къщи на ятаци, партийната организация наброява 53 членове, членовете на РМС са 47, дейна е организацията на БЗНС, активен ОФ комитет, в който са включени комунисти, земеделци, безпартийни, много помагачи и симпатизанти, с особено активна младеж.
Ръководството на VІ ВОЗ и партизанския отряд "П. Момчилов" с командир Борис Киров-Боян, са принудени да приемат

предизвикателствата на властта

Провеждането на акция в с. Скалица става политически наложителна. Да се нанесе решителен, изпреварващ удар на фашистите, и то тук, именно в Скалица, в очакване това да доведе до силен политически ефект и нов размах на въоръжената борба.
Проведената на 19.ІV.1944 г. акция на отряд "П. Момчилов" има и наказателен характер, но тя е уникална по своя характер и специфични особености. Плана разработват Борис Киров-Боян, Митко Пеев-Владимир, Тоньо Петков-Чавдар.
Акцията се провежда в полето, далеч от Сливенския балкан. Тя се извършва главно с легални бойни групи от с. Скалица, Овчи кладенец, Генерал Тошево, Гълабинци и град Ямбол - за прекъсване на телефонните жици, а в района на с. Крумово - за спомагателна акция с демонстративни действия за отвличане вниманието на полицията.
На 18 април група от 12 партизани начело с командира на отряда се настаняват в дома на Никола Динев Илчев - един от сигурните ятаци, сдружен земеделец, епитроп в черквата.
На 19 април около 20,00 часа току-що е отшумял черковният камбанен звън, приканващ християните на празнична служба. Утре е Великден. Партизаните излизат от къщата на Никола, дъщеря му Стоила им

плисва с менчето вода

И се започва.
В кратко време обектите са овладени. Изненадата парализира полицията. Данъчните и нарядните списъци са изгорени. Нападнат и обезоръжен е полицейският участък. Обезвреден е войнишкият противовъздушен пост, като се изпълнява нареждането да не се стреля по войниците. При оттеглянето си партизаните им връщат оръжието. Остава ненаказан убиецът на Янко Кирчев, скрит под дървата на дръвника. Той не отговаря на призива да се предаде, хвърлената бомба опожарява дома му, в който изгарят съпругата и дъщеря му.
Благодарение на умелото планиране, строгата дисциплина, при крайно трудни условия акцията е проведена без жертви от страна на партизаните и участващите бойни групи. Партизаните още същата вечер се оттеглят в Сливенския балкан и с тях тръгват 6 ремсисти от с. Скалица, участвали в акцията.
Фашистката власт е смутена и изплашена. Да се завладее голямо село в близост до Сливен и Ямбол, където има съсредоточени големи полицейски, жандармерийски и войскови сили, отдалечено на повече от 100 км от Балкана, е наистина голяма дързост.
На следващия ден с. Скалица е блокирано от полиция и жандармерия. Започват арести - 

арестувани са над 80 скаличани

които са подложени на побоища, изпитания. Най-активните дейци на партията и РМС са откарани в Ямбол, там продължават разпитите, побоищата.
Полицията не успява да научи квартирата на партизаните по време на акцията. Тя била известна само на Борис Киров и ремсистите, заминали с партизаните.
Буля Велика - така наричали партизаните съпругата на Никола Динев Илчев, години по-късно разказва: "...В началото на юли снаха ми започна да ражда. Беше късно през нощта. Тръгнах да повикам жена да ми помага. Караулите ме спряха и не ме пуснаха да изляза от двора. Сутринта, когато пак обикаляха около нас, взех шишето с ракия и отидох при тях. Нищо не можахте да извардите. Партизанинът е у нас, вкъщи. Ха, наздраве! Имаме момченце - Николчо. Както се казва, нито лук яла, нито лук мирисала. Сякаш преди 3 месеца дванадесетте партизани не бяха в нашата къща за акцията..."
На 24 април започва опожаряването на къщите на партизаните и ятаците в с. Скалица. В списъка са записани над 30 къщи. Опожарени са до обяд 10 къщи и 6 стопански постройки, когато се получава заповед да се спре палежът.
Когато запалват къщата на Койчо Георгиев, той се намирал в скривалището близо до нея. Задушен от дима, излиза и е убит насред двора. А там полицаите бият жена му, подхвърлят над пламъците невръстните им дъщери.

...Тогава ми пресъхнаха сълзите

и не можех да плача. Слушам да приказват, че съм имала кораво сърце. Знам ли? - споделя по-късно Троица Койчева - знам само, че е на българка, на българска майка!...
На проведения съдебен процес на дейците на партията и РМС от Сливенския съд двама души - Георги Димитров Василев и Стоян Иванов Кирчев, са осъдени на смърт, 9 души на доживот и 4 на по 15 години затвор. Един е осъден на година и половина затвор, 6 души са изпратени в концлагери в Никополско и Кърджалийско. Произнесени са и задочни смъртни присъди на 20-те партизани от с. Скалица.
Така с. Скалица записа своето име до имената на Батак, Перущица, Каблешково...
И пак ще застанем на лобните места на Янко Кирчев и Койчо Георгиев, на паметния знак на участниците в партизанската акция, на бюст-паметника на Янко Кирчев. Там, в Сливенския балкан, не знам къде е гробът на Никола Койчев, убит в отряда. Затова, че е посегнал на неприкосновения запас от захар за всеки партизанин...
Жестоко и справедливо? Кой ще ни даде отговор?
А засега - никой не е забравен и нищо не е забравено при каменните герои на Скалица!