Президентските избори ще покажат новата посока на България

ДИМИТЪР ИВАНОВ е професор, д-р на икономическите науки. Роден е в София през 1951 г. Завършва висшата специална школа на МВР (1976 г.), Философския факултет (1981 г.) и Факултета по журналистика (1986 г.) на СУ "Св. Климент Охридски". Работи в Шести отдел, шесто управление на Държавна сигурност (1976-1990 г.) и е последният началник на отдела. Под негово ръководство се реализират разработки за корупция в административния и управленския апарат и по опазването на културно-историческото наследство. След 10 ноември 1989 г. е ръководител на оперативната група по делото срещу Тодор Живков. Автор е на "Маоизмът и световният революционен процес" (1981 г.), на сценария за документалния телевизионен филм "Иван Бонев - Витан" (1986 г.); "Стефан Стамболов - исторически очерк" (1989 г.). Уволнен е от службите през 1990 г., от 1991 г. до 1996 г. е вицепрезидент на "Мултигруп". Днес е председател на фондация "Арете", прераснала в първи частен музей, и на Института по теория и практика на лидерството, преподавател е в УНСС и УНИБИТ (Университета по библиотекознание и информационни технологии).

ЦИТАТИ:
"Цял полувековен период се движехме напред и нагоре"
"Народът ни е с добра енергия, с воля и ще има бъдеще"

- Какво ви мотивира да съберете, подредите и издадете тази колосална енциклопедия "Първа българска република", г-н Иванов? Цели 4401 биографични и творчески справки за личности, 1869 - за институции, политически и обществени организации, за международни форуми и договори... Само който не е работил с архиви и справочни материали, няма да си даде сметка за трудността при съставителството.
- Все по-често сред историците се среща оценката, че каквото и да се говори срещу периода на социалистическото строителство, той всъщност е единственият засега завършен опит за изграждане на социална държава в България. Преди седем години с екип от бивши управленци изготвихме сборника "От Девети септември до десети ноември", където разказахме за построеното от 1944 до 1989 г. в материалния, духовния, социалния живот у нас. Използвайки многото материали за съставителството на този сборник, написах и книга, която по френски историографски маниер аз и тогавашният ми научен консултант проф. Александър Фол нарекохме "НРБ. Първа българска република". Защото периодът от 15 септември 1946 г., когато България е обявена за република, до 12 юли 1991 г., когато е приета сега действащата конституция, е единен в българската история, това е републиканският период. Тази форма на първо републиканско управление у нас има вид и профил на социалистическа република - с всичките успехи, достижения, както и с тежките грешки и отклонения от социалистическата теория, направени през различните етапи. По този повод моят съавтор в енциклопедията, ст.н.с. Милен Куманов, д-р по история, предложи да направим труд, в който да бъдат включени всички най-изявени личности на българския политически, стопански, културен, социален, дипломатически, спортен живот, които са допринесли за успехите на първата българска република. Началната работа падна върху плещите на колегата Куманов, той събра повече от 1700 машинописни страници, а от началото на т.г. се заех с обработката, доуточняването, прецизирането, а и с допълнение на направените от него статии. Така че, по предложение на самия проф. Куманов и след приноса ми в този труд, изданието е с двама автори. При това книгата още не е завършена докрай.
- Тази достолепна книга, която предизвиква респект, като че ли никога няма да бъде завършена докрай. Много е построено и съградено...
- Така е, тепърва ще я дописваме. Ето, току-що се връщам от откриването на Музея на социалистическото изкуство, който е една друга форма, също на енциклопедия. Но ние направихме първата крачка.
- Перестройката, пишете в изданието, е самолет без писта за кацане в българските условия. На кой самолет лети, на кой "ще се качи" държавата ни?
- На български самолет - откакто има авиация. Преди това - на кораби, още по преди - върху конете. Казвам, че трябва да спазваме, дори в условията на модерност и глобализация, условията на българския път, на 1300-годишната ни цивилизация. И според мен го правим. Енциклопедията е доказателство, че в полувековен период от миналия век сме се движили по правилния път. Разбира се, в историята винаги има скокове и спадове, има криволици и завои, понякога - доста остри, така че някои изпадат от каруцата... Но това не отменя пътя ни напред и нагоре.
- Звучите като голям оптимист.
- Да, оптимист съм. Народ, построил "затвореното" в кориците на тази книга, е с много енергия и воля и е с добро бъдеще. Друг е въпросът, че когато светът се обърка, както в последните години - заради глобалната криза, предизвикана от либералния капитализъм, неминуемо някои български глави също се объркват... И забравят за движението на махалото, но то винаги се връща и пази равновесието.
- Казвате, че около 9 септември 1944 г. България е била бременна със социализъм. А какво "ще родим" занапред?
- Може би трябва да кажем за читателите на ДУМА, че първите 30 страници на енциклопедията са сбит исторически обзор. Там обрисувам с думи рамката, в която е затворена енциклопедията - цифри, факти, данни, с философско, политологическо, историческо обяснение. Та накъде вървим сега ли? И светът, и България вървят към по-добро. Настъпи, разбира се, известно объркване в нашите, така да се каже, демократични редици в последните 20-ина години. Това объркване беше тотално - и при леви, и при десни, и при центристи. Но гроздето вече прекипя и дойде време да пием по едно хубаво вино.
- Ама вие сериозно ли?
- Съвсем сериозно. Президентските избори след месец ясно ще покажат новата насока, в която тръгва България.
- Тъкмо да ви попитам - ще признаете ли, че има и малко предизборен замисъл в появяването на енциклопедията?
- Аз, който съм бивш комунист и настоящ социалист, съм леко разгневен, че единствен Стефан Данаилов дойде при представянето на изданието. А го насрочихме на "Позитано" 20, с което, разбира се, автоматично си ограничихме публиката... Но поводът са не изборите, а 65-годишнината от обявяването на страната ни за република. Която дата също не беше отбелязана от началниците на социалистическото движение в България...  Датата е светла, води началото си от Раковски, от Левски, с неговата "Чиста и свята република".
- Как ще стигне до хората тази очевидно много скъпа книга?
- Продадохме вече неколкостотин броя, засега - на половин цена. А заедно с ръководството на Българския антифашистки съюз, в. "Земя" и Форум "България-Русия" вече имаме определени повече от 15 срещи в провинцията за месец. За да си спомнят хората миналото, да се почувстват отново горди с това, което самите те са построили. Нали помните Пеньо Пенев - "Безсмъртно нека остане навеки построеното тук от мен"? Е, отиваме при строителите на страната ни!
- Честно определяте част от действията след 9 септември като репресии, постановени от съюзниците. Но и до днес ни проглушават ушите, че Русия е виновна за всичките ни бели. Ще съумеем ли да запазим отношенията си с тази велика империя в глобализиращия се свят?
- За да предвидим бъдещето, трябва добре да познаваме миналото. Много хора обвиняват Русия за случилото се у нас от 9 септември до 10 ноември. Но забравят, че страната ни е просто една бурмичка от голямата европейска и световна машина. Бих си позволил да припомня, че през последните два века разпределението между великите сили в Европа винаги е довеждало дотам България да попадне в сферата на влияние на Русия. След Наполеоновите войни през 1815 г. се провежда Виенският конгрес на тримата императори - германския, австрийския и руския, победителите над Наполеон, които правят първото разпределение в новата история на Европа. И България остава в сферата на Русия. През 1878 г., след Освобождението, при Берлинския конгрес, отново оставаме в нейната сфера на влияние. В Ялта през 1945 г. тримата големи - Сталин, Чърчил, Рузвелт, отново ни оставят при нея.
- И така - до Малта, до Буш и Горбачов.
- Да, през декември 1989 г. пак оставаме в сферата на Русия.
- Дали, г-н Иванов?
- Абсолютно. Въпросът е, че Горбачов всъщност свободно прахоса активите, които беше наследил от СССР. А пък западните му партньори, които иначе много го хвалеха и го величаеха като световен политик, всъщност не си спазиха поетите ангажименти - НАТО да не се разширява на Изток. Ето, точно това разширяване доведе до попадането на България в, така да се каже, противниковия лагер на Русия. Само че пак няма нищо страшно. Защото светът вече е многополюсен, особено през последното десетилетие се вижда, че опитите на САЩ да наложат американския модел за еднополюсен глобален свят не успяват. Русия се възвръща като световна сила, а България, ще не ще, е в средата на геостратегически триъгълник - ЕС, в който членуваме, и НАТО, където САЩ са лидери, Вашингтон и Москва. Т.е. точно в този триъгълник - Брюксел, Вашингтон и Москва, трябва да намерим средищното място, което е равноприближено, но и равноотдалечено от трите ъгъла - за да защитим собствения си интерес. Предвиждам в обозримо бъдеще - 20-30 години, за повече е трудно да се прогнозира в новите условия и динамика, че България ще заеме това място, което е най-изгодно за нейните интереси.
- Т.е. кръстопътното си място.
- Да - и географски, и исторически. А когато се пресичат география и история, няма накъде, а няма и защо да се бяга...

За читателите на ДУМА проф. Иванов написа:
Другари, гордейте се с построеното от вас!