Президентски пропуск или?

Галина Антонова

Президентът Росен Плевналиев награди 25 дисиденти с орден "За граждански заслуги". Сред тях и няколко русенки, които бяха през 1988 г. съорганизатори на протеста на паркостроителите срещу немарата на режима на Тодор Живков спрямо системните трансгранични обгазявания на Русе от химическите заводи в Гюргево. С тези протести бе поставено началото на гражданското общество у нас. Похвално за президентския жест!
Но... защо той подходи избирателно?
Защо пропусна главната организаторка на протеста Стела Костова, партиен секретар тогава на "Паркстрой", майка на три деца, едно с малформации заради обгазяванията, а съпругът й офицер от МВР - с отрязан крак заради болни кръвоносни съдове. Тя дръзна да поведе работничките на протест, подкрепяна от директорката на предприятието Николова, също партиен член.
Защо в списъка не фигурира покойната Стоянка Хаджииванова, в чийто дом се правеше организацията на протеста?
Защо я няма Женя, която лепеше буквите на импровизираните протестни плакати? А тя е от врачанско семейство, свързано с Партията с участие в Септемврийското въстание?
Защо посмъртно не е наградена знаковата фигура на русенски екологичен протест Мария Варамезова, майка на 6 деца, партиен член и много грозно изключена от партията затова, че дръзна да бъде в Дома на киното, когато се формира Русенският комитет. Тя бе истинската връзка на русенци с кръга около Жельо Желев?
Защо липсва д-р Руденко Йорданов, който написа една от най-силните статии по въпроса във вестник "Литературен фронт", партиен член и доста остро разпитван в стола на МВР на ул. "Славянска" от шестаците за политическата си позиция.
Защо липсва Стефан Продев, който като главен редактор на в. "Народна култура" даде гласност на статията на Светлин Русев "Вик за Русе" и по този начин даде гласност и на вътрешнопартийната опозиция срещу режима на Тодор Живков?
Защо липсват Нешка Робева и Светлин Русев, които като депутати гласуваха против решението на Т.Ж. да направи Русе областно пристанище на Разград?
Защо липсва Соня Бакиш, която, макар и съпруга на парламентарния шеф Станко Тодоров, защити русенки в протеста им за чист въздух, а след това на конгреса на журналистите беше наказана с размахване на пръст като виновна ученичка от Милко Балев...
На всички е ясно, господин Плевнелиев не приема, че е имало достойни дисиденти с партиен билет.
На това му се казва кръщаване на историята...
Достойните трябва да получават заслужената благодарност независимо от партийната принадлежност.
Афера.бг