Президенти и темпераменти

Вчера за първи път от много години насам видяхме седнали на една маса трима "президенти" на ЕС, от които двама са социалисти. Бяхме свикнали да виждаме Барозу винаги заобиколен от негови съпартийци от Европейската народна партия. Но вече не е така, откакто във вторник за председател на парламента бе избран германският социалдемократ Мартин Шулц, а ротационното председателство на ЕС за шестмесечието се пое от датската премиерка социалдемократка Хеле Торнинг-Шмидт, за която споделих миналата седмица.
Нещо повече. Видели зор, европейските лидери, три четвърти от които са от ЕНП, възприеха доста от лозунгите на левицата. По инициатива не на друг, а на Саркози, на 30 януари ще се проведе извънредна среща на върха, посветена на заетостта, растежа и създаването на работни места - все любимите теми на европейската левица.
Впрочем таксата върху финансовите транзакции, на която отново десноцентристът Саркози е най-забележимият адвокат, е взета от програмата на европейската левица. Еврооблигациите са друг пример. Изобщо програмата на левицата се оказва твърде добра, след като десните лидери толкова нагло крадат от нея...
С идването на сцената на леви президенти в евроинституциите и, надяваме се, на ляв президент във Франция, ще стане по-ясно кой за какво се бори.
Шулц пое щафетата от десноцентриста Бузек с обещание да бъде по-политически председател на Европарламента. Бузек впрочем беше нетипичен председател на ЕП, защото често поставяше ударението върху теми, които го интересуват лично - интересите на Полша, която е една от шестте големи страни в ЕС, енергийната независимост от Русия и интересите на европейската десница. По принцип ролята на председателя е да бъде балансьор, за политическите борби има политически групи.
Именно като шеф на политическата група на социалистите и демократите Шулц беше доста мълчалив през последните две години и половина. Доколкото съм запознат, мълча и по темата за авторитарните тенденции в България, макар че е бил поканен да изразява позиции. Причината е, че избирането му за председател на парламента зависи от подкрепата на ЕНП. От години е в сила споразумение между левицата и десницата поста председател на парламента, който е с петгодишен мандат, да бъде поделен между двете най-големи политически групи.
Така че разбирам желанието на Шулц най-сетне да си отпусне душата, след като получи каквото искаше. Той е темпераментен по душа. Само че не е редно да прекалява. Торнинг-Шмидт също няма право да изразява политически пристрастия, докато председателства Евросъюза. Изобщо издигането на политици от европейската левица в ролята на председатели на евроинституците рискува да ги неутрализира. Силните политически позиции ще се изразяват от Сергей Станишев като лидер на европейската партия ПЕС и от председателя на групата на ПЕС в Европарламента Ханес Свобода.  Той също току-що беше избран на мястото на Шулц. Основен конкурент на Свобода, който е австриец, беше френската социалистка Катрин Тротман. Аз лично имам предпочитание към Тротман, която е трибун в най-добрите традиции на Жан Жорес. Ханес Свобода ми се струва типичен апаратчик, макар че и такива хора са нужни. Доколкото знам, Станишев и Свобода са в отлични отношения от много години.
Най-големи теми за европейската левица сега са кризата на еврозоната, положението в Унгария, изборите в Гърция и във Франция - работа колкото щеш. Много скоро ще проличи дали тандемът Станишев-Свобода е печеливш. Станишев написа хубава статия за Унгария http://bit.ly/A1k9DK, но вече е време да го видим "по барикадите". Бих казал същото и за Свобода, който ми прилича на стайно цвете от Европарламента, в който пребивава вече шестнадасет години.
Защото има мнения, че социалисти и социалдемократи са много меки. Миналата седмица гледах дебат по френската телевизия с Жан-Люк Меланшон, председател на Фронта на левицата във Франция и кандидат за президент. Меланшон, който е от троцкисткото крило на френските комунисти, нарича кандидата на социалистите Франсоа Оланд "капитан на водно колело". Той печели все повече привърженици, защото никому не цепи басма. Отстоява твърди антикапиталистически позиции и предлага ясни алтернативни решения. Пламенният му темперамент и бързият му ум много ми допадат. Запитан дали ще подкрепи Оланд на втория тур, което е логичен въпрос, след като социалистът е фаворит, Меланшон казва: нека първо Оланд заяви, че ще подкрепи мен, ако на втория тур се окажа аз.
Има ли опасност левицата да се самоотслаби заради вътрешна конкуренция за един и същи електорат? Със сигурност има. Добър начин да се избегнат рисковете ми се струва лидерите, които в момента са на върха, да бъдат също толкова темпераментни като Меланшон и Тротман.