Президентът лобист

Дясната ръка на Бойко Борисов - Цветан Цветанов, призова вчера да уважаваме президентската институция, след като видя разочарованието на депутати и гражданство след неумелия отчет на държавния глава пред Народното събрание.
Вярно е, че институцията трябва да бъде уважавана, така е в правовите държави. Но какво да прави целокупното общество, когато фигурата на държавния глава виси отделно от поверената му институция. Интересите му са дребнаво бизнесменски, без мащаб и без мисъл за хората и държавата ни. Падението на Плевнелиев не е само заради неговото безлично присъствие у нас и зад граница. Доказателството е дори в мижавите награди от провинциални австрийски градове, с които напоследък се кичи.
Напълно неприемливо е обаче непрестанното му желание да използва всяко публично събитие, дори трибуната на Народното събрание, за да лобира за неясни бизнес интереси. Достатъчно е, че през последните години разните му там "тех паркове" станаха нарицателни за "оползотворяването" на де-що има налична някоя останала пара в опосканата държава.
От вчерашната рецитация на държавния глава  стана ясно, че в съзнанието му има само няколко "опорни точки", крепящи неговата реалност. Най-висока е точката на енергийната ефективност и либерализацията на пазара, разбирай санирането. Няма смисъл да се търси справка с бизнес интересите му отпреди президентския му период, за да се види откъде идва тази негова всеотдайност към енергийните въпроси. Толкова е изписано за това, че от единия срам трябваше да преглътне този горещ картоф.
Други любими на Плевнелиев ресори се оказаха туристическата индустрия и законът за обществените поръчки, както и някаква имагинерна представа за електронна администрация, вероятно за по-бързо кандидатстване и печелене на държавни пари.
Народното събрание, с малки изключения, очакваше по-добро представяне на държавния глава поне от кумова срама. Вместо това получи почти новогодишно обръщение, което, види се, беше отрепетирано с жестовете пред някое от огледалата на институцията.
За съжаление българите видяха и чуха, че начело на институцията стои човек, който няма никаква представа (или не иска да има) за реалните проблеми на държавата. Не го притеснява, че всеки път, когато отиде по световни форуми, представлява една от най-бедните държави не само в ЕС, но в Европа въобще. Такива притеснения, както знаем, има неговата вицепрезидентка Маргарита Попова, която след форума в Давос възкликна, че бедността е най-големият проблем на обществото ни, а също и притъпената чувствителност на българските ни елити. Росен Плевнелиев трябваше поне да прочете казаното от нея. Но не би.
Президентът като латерна продължи с рефрена за саниране, такси от електропреносни дружества, строителство на нови ски писти, бетонни курорти и прочие визии, които се въртят непрекъснато в главата му. Забрави обаче, че българите днес са отчаяни, че бедността става трайно състояние на нацията и няма изгледи за по-добър живот. При това натоварени с още 16 млрд. лева нов външен дълг. Такива работи се случват в реалния живот на България. Но не и в живота на президента, който не може да види по-далече от затворения комплекс, където е богаташката му къща. Изолиран, както твърди и вицепрезидентката му. Сънуващ втория си мандат.