През 2062 г. в България няма да има села

След 50 години селското население у нас ще изчезне, ако се запазят сегашните тенденции. Такива са изводите в проучването "Демографски перспективи пред българското село" на Института за изследване на населението и човека при БАН, оповестено вчера.
Депопулацията на селата, започнала през 1946 г. с бурното социалистическо строителство, доведе до неразрешими изкуствени проблеми в градовете, посочи Николай Цеков. Огромни региони с над 200 села-призраци са се превърнали в мъртви музеи на селския бит, каза изследователят и добави, че има още 500 села с от 10 до 50 жители - предимно в Северозападна България, Странджа Сакар, Предбалкана и западните краища.
Разпадът на селската селищна мрежа и западащите функции на селските общини се задълбочават в годините на прехода, сочи проучването. С 15% са намалели селата поради закриването на училища, болници и автобусни линии, което изкуствено води до нов отлив към градовете. Липсата на държавна политика доразгроми българското село - раждаемост в стотици села няма от десетилетия, а заболеваемостта и смъртността сред застаряващото население обезлюдяват обширни селски райони.
Дори ромите вече не искат да раждат повече деца, макар те все още да са с много по-младо население от българите и турците, посочи Николай Цеков. Той изтъкна, че компактни групи българо-мохамедани мигрират в търсене на работа, но после се завръщат по родните места, докато българите остават в чужбина, а турското население емигрира в южната ни съседка. Отдавна няма села с над 7 хил. жители, посочи ученият. Според него държавата трябва да прецени какви са условията за развитие на биоземеделие, на несвойствени за селските райони отрасли и на селски туризъм, защото 2/3 от бюджета на ЕС са свързани със селските райони.
Обезлюдяването води до огромен проблем в усвояването на евросредства, бенефициентите липсват не само по естествени причини, а и поради недомислицата да не се смятат за селски районите, в който общинският център е и областен град, посочи Цеков.
Макар и само индикативна, хипотезата за пълно обезлюдяване на селските райони след 50 години е сериозен повод за пълна промяна на държавната политика спрямо българското село, е основният извод в проучването.