24 Септември 2019вторник11:46 ч.

Черно на бяло

През 1919 г. САЩ искат Тракия за свой щат

Лупингите на Джамбазки

/ брой: 92

автор:Христо Георгиев

visibility 1842

На косъм е било днес да граничим с Америка... Да, звучи като долнопробна фантастика, глуповато, пък и жълтеникаво е колкото си иска. Но то е истина, истина и нищо друго освен истина. И милиграм метафора няма в него. Неведнъж сме изразявали негативно отношение към липсата на професионална доблест у мнозина днешни историци и журналисти, които се подчиняват с радост на политическите поръчки към тях. Те отричат например да е имало каквото и да е положително в дейността на БКП от който и да е исторически период, очернят Русия и Съветския съюз за каквото и да става дума и коленичат пред звездно-раирания флаг, а в последно време и пред полумесеца. Защо, те си знаят. И набиват в главите на българите, че САЩ са спасили България от пълна катастрофа в Парижкото предградие Ньой през 1919 г. И че американският президент Удроу Уилсън едва ли не самоотвержено се бил противопоставил на патологичната лакомия на нашите балкански съседи, които са искали да разкъсат държавата ни на три области и да си ги поделят по братски, като всеки присъедини една от тях към себе си. 

Който обаче прочете четивата по-долу, ще разбере, че янките хич не ги е било еня за нас, а са се грижили преди всичко за това да образуват на Балканския полуостров под свое управление интернационална държава със столица Цариград, като в нея влезе и българската част на Тракия. И заради това са били готови да ни дадат, само на думи, разбира се, тъй бленувания от нас излаз на Бяло море. Дори видният политик проф. Венелин Ганев се чуди по онова време кое е по-изгодно за България - Тракия да я вземат гърците, или да я прилапат американците. Защото с гърците сме могли да се справим и някой ден да си я върнем, но американците нямало как да победим.

Комични са опитите в последно време, включително на сегашната патриотарска коалиция, чиито лупинги, за кой ли път, освен смях предизвикват съжаление и презрение. Та помислете си - през 2017 г. сегашният венцехвален патриотар и пак кандидат за Европарламента Ангел Джамбазки, за когото има твърдения, че бил с профашистки уклон, изгаря с блеснали от възбуда очи копие от дълбоко несправедливия Ньойски договор, подписан и от Америка. А само след 72 часа предлага... да се кръсти улица в София и паметник да се вдигне на президента Уилсън, парафирал същия този Ньойски договор. Наскоро се лепна барелеф на Уилсън в Пловдив, и то върху сградата на Тракийското дружество "Войвода Руси Славов"! Да му се чуди човек и на американския посланик в България Ерик Рубин, който е взел участие в откриването му. Ако той не знае, и съветниците му ли са толкова невежи? Това преминава границите не само на историческата истина, но и на елементарното приличие. И един въпрос - след като искаме да изразим всенародна благодарност към "българския приятел" президента Уилсън за нещо, което не е извършил, не заслужава ли много повече такава благодарност ръководителят на съветското правителство Вячеслав Молотов, който по блестящ начин и реално защити родината ни в Париж през 1946 г. от стопяване и от угрозата границата между България и Гърция да минава близо до Пловдив?

Мечтата на САЩ да контролират Проливите и те да решават кой да влиза и излиза през тях тази година има юбилей - цели сто години.

Послеслов: Съгласно чл. 48 на Ньойския договор България трябва да получи икономически достъп до Егейско море. Но една година по-късно, на конференцията в Сан Ремо (19-26 април 1920 г.), Беломорска Тракия е предадена на Гърция. На думи САЩ защитават българските териториални искания, а на практика - ах, тая практика - американската делегация ни предава, като напуска конференцията, понеже членовете й били много нужни на президента Уилсън в САЩ. С две думи - той не ни защитава, а ни предава! Но и неговата мечта Америка да се намърда в Балканите още тогава е рухнала.

Чл. 48 на Ньойския договор

България се отказва в полза на Основните Съюзнически и Асоциирани Сили от всички права върху териториите в Тракия, които са принадлежали на българската монархия и които се намират извън границите на България, както е посочено в член 27 (3), част II (граници на България), и които не са били предоставени в момента на която и да е държава.

България се задължава да приеме споразумението на Основните Съюзнически и Асоциирани сили по отношение на тези територии, особено онази част от него, която касае националността на жителите.

Основните Съюзнически и Асоциирани сили се задължават да осигурят икономическия излаз на България на Егейско море.

Условията на тази гаранция ще бъдат фиксирани на по-късна дата.

"Метаморфозите" на Джамбазки

26.11.2017 г. 

Пред паметника на 24-ти пехотен черноморски полк, ВМРО-Бургас и евродепутатът Ангел Джамбазки изгори копие на Ньойския договор по повод 98-ата годишнина от неговото подписване. 

Договорът е позор за България, заявиха от ВМРО...

burgasdream.com 

29.11.2017 г. 

До Г-н Елен Герджиков

Председател на Столичен общински съвет

Предложение

от Ангел Джамбазки - член на Европейския парламент от Р България,

Карлос Контрера - общински съветник в Столичен общински съвет,

Уважаеми г-н Герджиков,

Обръщаме се към Вас във връзка с правомощието на Столичен общински съвет да определя поставянето паметници и други възпоменателни знаци на територията на Столична община и именуването на улици и площади.

Предвид горепосочената нормативно уредена възможност, предоставена на СОС, отправяме към Вас предложение за определяне на пространство и започване на процедура по поставяне на паметник и именуване на улица на двадесет и осмия президент на САЩ - Удроу Уилсън, на територията на столицата...

Удроу Уилсън е заслужил честта на територията на Столична община да бъде именувана улица, както и да бъде изграден паметник в негова чест, тъй като благодарение на твърдите си действия по време на Ньойските преговори е запазил суверенитета и териториалната цялост на България и е предотвратил събития, които биха били национална катастрофа...

Факти бг

Из дневника на проф. Венелин Ганев (1880-1966)

Венелин Ганев, "Дневник (1919 г.). Ньойският мирен договор", съставители Цочо Билярски, Лиляна Ванова, ИК "Синева", 2005 г.

30 юли 1919 г.

Оптимизмът отново ни завладя безрезервно. "Jurnal" възпроизвежда впечатленията на своя кореспондент от един разговор с Polk, според който Америка, за да запази общия мир, ще се противопостави на всяко решение, лишаващо България от Кавала. Вчера ние се страхувахме за Деде Агач, днес ни галят с надеждата за Кавала!... Във всякой случай настъпват решителни минути. Изглежда, че становището на Америка е решително. То не може да не предизвика един обрат, благоприятен за нас. 

8 август 1919 г.

...След вечеря имахме няколко неприятности. Вечерните вестници наново бяха безпощадни спрямо нас. L'Intrasigeant отбеляза една нова еволюция по тракийския въпрос: отстъпването на най-западната част на Гърция, а създаването от другата част, т.е. Деде Агач и Гюмурджина - на една международна област. Възможно е да бъдем изненадани и с такова разрешение на въпроса, колкото и неестествено да е то. Възможно е, за да се накаже България и да се задоволи Гърция, да се създаде подобна международна област, макар че тя никому не е необходима: тя не се конституира като свободен достъп към море за държава, на която не може да се даде, понеже я вземат от нас, които имаме нужда от тоя достъп; от друга страна, как би могла да съществува стопански и политически тая област като неутрализирана международна единица? Всичко това е необяснимо. Но толкова необясними работи стават на тая конференция!...

14 август 1919 г.

Отново вълнения и отчаяния!... Изглежда, че проектът да се даде част от Тракия на Гърция и останалата да се провъзгласи като интернационална държава само за да не се остави на България, намира все повече привърженици. Вестниците представят тоя проект като американски. Но той, особено тъй както е представен днес, е тъй малко естествен и тъй малко осъществим, че мъчно може да се допусне поддържането му от сериозни хора. И гърците, разбира се, печелят лека слава и лека победа, когато го оборват и свеждат към абсурд. Те, заедно с всички техни  вестници, се нахвърлят против него с голяма ярост. И именно това обстоятелство, заедно с неестествеността на самия проект, ме заставя да си мисля дали той не е едно гръцко изобретение, вложено в устата на американците, за да ги изложат и да постигнат по-пълно уважаване на техните искания? 

30 август 1919 г.

Според австрийците американската анкетна комисия и нейният председател г. Grane щели да посъветват американското правителство и Wilson да поеме мандата за Месопотамия, Сирия и Турция. Съобщението е сигурно неточно. Америка да поеме мандат за Месопотамия и Сирия е невероятно. Но да, би могло да поеме мандат за Турция, т.е. за Цариград! Засега по-благоприятно разрешение за разрешение на въпроса в наша полза ние не можем да очакваме. Щом като не може да бъде Русия, нека Америка се настани в Цариград. Тогава и въздигането на Тракия в неутрална държава става по-малко горчив хап...

3 септември 1919 г.

Вилсон дал отговора си. Той настоява да имаме излаз на Егейско море и, според някои вестници, като приема едно закръгляване на границата в полза на Гърция от към запад - вероятно Ксанти - иска цялата останала Западна и Източна Тракия да се превърне в една интернационализирана държава заедно с Цариград. Навярно и тоя отговор на Wilson е заставил конференцията да се спре на решението, което е взела вчера. Тракийският въпрос не се решава окончателно, но мир ще имаме и без него. Всички наши надежди не се отнемат. Ние ще можем да имаме вяра в бъдещето и жертвите, които ще трябва да дадем сега за Тракия, ще бъдат по-леки, отколкото ако Гърция си я беше присъединила. Те са по-леки, но сякаш повече чужди на българския политически темперамент... А вън от това съседството с Америка, която по всяка вероятност ще поеме мандат в Цариград, не е съвсем удобно. То ще ни ползува с по-голямата култура, техника и стопанска организация на американците. Но стопанската и обществена борба значително ще се изострят и усложнят. Но дано имаме сили, сръчност и умение да не бъдем подавени...

12 септември 1919 г.

...След вечеря г-н Теодоров ни прочете телеграма от Берн, която възпроизвежда писмо на г-н Панаретов от Вашингтон. Според телеграмата, положението ни съвсем не е розово. Ксанти и Марония се дават на Гърция. Тракия се отнема от нас и се дава на автономната държава около Цариград. Спрямо Сърбия правим отстъпки и даже областите от към Доруте не ще получим сега. Това е било говорено на г-н Панаретов от г-н Lansing (държавен секретар на САЩ 1915-1920 г. - б.а.) И аз си помислих: Ако при такива условия Тракия се отнема от нас и ако лигата на народите излезе жизнена организация, дали заради нас не ще бъде по-трудно да спечелим отново Егейския си бряг? Не ще ли бъде по-леко да се действа против Гърция, отколкото против Америка и против Лигата.

Из дневника на Михаил Сарафов (1854-1924), министър, след Теодор Теодоров той ръководи нашата делегация в Ньой: 

26 юли 1919 г. 

...Wilson и Lansing вероятно няма да се върнат в Европа. Mr Polk, подсекретар в Departement of State, добър честен господин, но не познава никак балканските работи. Murpfi, когато бил в Париж, опитал се да информира Mr Daid, който не искал да го слуша. Според г. Панаретов обстоятелствата се така стекли, че малко можем се надяваме за поддръжка от американците...

Из дневника на проф. Стефан Панаретов (1853-1931), пълномощен министър във Вашингтон 1914-1925 с кратки прекъсвания:

21 август 1919 г.

Сутринта посетих секр[етаря] Лансинг, който ми каза, че САЩ ще отстъпят от своята позиция за Тракия. Попитах го за Македония. Той ми каза, че не знае нищо за това...

27 октомври 1919 г., понеделник

Изпратих нота (№ 378) с днешна дата на Лансинг за мирния договор с България, посочвайки суровостта на неговите условия и несъвместимостта им с принципите на през[идента] Уилсън. Но тъй като и Лансинг, и Уилсън в момента са болни, от моята нота едва ли ще има полза. Изпратих я не защото тя би променила нещо в договора, а като един протест срещу фалша на уверенията, че "България ще получи справедливост", а и фиаското на Уилсън в неговите бомбастични обещания за уреждането и регулирането на световните въпроси. Колко жалко!...

Из дневника на Харолд Никълсън (1886-1968), виден британски дипломат и писател, приятел на България:

15 януари 1919 г., сряда

...Излизам и виждам Венизелос (1865-1936, 9 пъти министър-председател на Гърция - б.а). Венизелос ми показва своите етнически статистики. Той се позовава на Дитрих, като потвърждава неговите собствени цифри и твърди, че целият бряг западно от меридиана на Константинопол е гръцки и според физическите, и климатичните си елементи.

Отговарям му, че България трябва да има икономически изход към Егея. Той казва: "Ами Варна и Бургас, няма ли да бъде далеч по-важно сега проливите да са постоянно отворени? Румъния има излаз само на Черно море, защо България трябва да има повече". Той се сбогува хладно...

19 май, понеделник

Голяма част от кабинета пристигна от Лондон, за да дискутира бъдещето на Турция. Винстън иска нещата да останат както са, но Америка да управлява Константинопол и проливите, заедно със зоната, простираща се до Требизонд. Балфур иска Константинопол с американско управление. Смирна на Гърция, а останалата част от Турция да бъде независимо кралство, наблюдавано от чуждестранни "съветници". Не стигат до никакво решение.

Манолова: Има натиск върху хора от екипа ми

автор:Дума

visibility 2

С над 340 мерки Мая Манолова ще променя София

автор:Дума

visibility 244

/ брой: 182

Белгия забранява старите дизели

автор:Дума

visibility 233

Всеки втори държавен лев похарчен на вятъра

автор:Дума

visibility 302

/ брой: 182

Всяка четвърта фирма у нас се страхува от фалит

автор:Дума

visibility 152

/ брой: 182

Фалшиви стоки за 740 млн. евро са задържани в ЕС

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 182

Транспортна стачка ще блокира Гърция

автор:Дума

visibility 141

Конгресът крои нов импийчмънт срещу Тръмп

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 182

Иран освобождава британския танкер

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 182

НАТО: Русия ни пречи в Черно море

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 182

Илия Илиев: Промяната в Монтана е наложителна

автор:Павлета Давидова

visibility 190

/ брой: 182

Млади генерали и офицери си тръгват от армията

автор:Спирдон Спирдонов

visibility 233

/ брой: 182

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ