Преврати срещу неоколониализма на Париж*

Игор Гашков, ТАСС

Мали, Чад, Буркина Фасо, Нигер, Габон - преврати съответно през 2021, 2021, 2022, 2023 и 2023 г. Освен от френския език (като бивши колонии на Франция в Западна Африка Ц прев.), тези страни са обединени и от паричната система на западноафриканския франк (CFA). Тези независимите държави в продължение на 60 години са били лишени от възможността да печатат свои собствени пари и са фундаментално зависими от Европейската централна банка, за да провеждат своите политики. Няма нищо подобно в други части на Африка и Азия.

Осакатената свобода

Възможно ли е да нямате собствена валута, но в същото време да запазите независимост? Теоретично да. Страните от еврозоната, използващи единна парична система, са принудени да правят компромиси помежду си. Но в Стария свят отстъпките се компенсират с помощта на богатите страни за по-бедните, докато в зоните на CFA франка такъв механизъм не е предвиден. Валутите на 14 държави (в Западна и Централна Африка) са стриктно обвързани с еврото, темповете на инфлация се определят от чужбина чрез директиви, а част от националните парични резерви се внасят внасяне в Париж. В замяна на това - нищо.
Капиталите по-лесно излизат от местния пазар, "емигрирайки" при първите признаци на криза. Неравенстното на баланса - западноафриканският франк се конвертира в евро много по-често, отколкото обратното - се наслагва върху общата разлика в нивото на развитие с Европа. Африканските валути, свързани с него, наследиха надут обменен курс. Това означава, че местните стоки се оскъпяват, с изключение на най-доходоносните - суровините. Всичко останало се внася от чужбина и се продава успешно на местния пазар, без да се дава шанс на местното производство. Този дисбаланс се отразява под формата на висока безработица. През годините африканците стават все по-враждебни към Франция.

Сглобяването на зоната с франка

Напълно възможно е Шарл дьо Гол, който създава зоната на франка през 1945 г., да е допускал, че гневът на Африка може да бъде пренебрегнат. Франция, издигаща се от руините след Втората световна война, се нуждаеше от външни източници на финансиране. Системата на неравен обмен с колониите изглеждаше естествено решение и те започнаха да я усъвършенстват. Раждат се не един, а два валутни съюза на франка - в западната и централната част на Африка, обединени от фиксиран обменен курс към френския франк и обидното съкращение "Колониите на Франция в Африка" (CFA), което тогава беше съвсем вярно.
Под натиска на привържениците на независимостта през 60-те години на миналия век Франция се оттегля от региона, но успява да осигури запазването на полезните си парични съюзи. Париж сключи споразумения за сътрудничество с нововъзникващите държави, което значително намали техния икономически суверенитет. Колониалистите си тръгнаха, но създадените от тях механизми останаха. В съкращението CFA "колониите" бяха заменени с "общност", а "Франция" с "финанси" и се получи пак CFA (в превод Общност на финансите в Африка). Но същността на паричния инструмент остана непокътната.
Гвинея и Мавритания, които напуснаха зоната на западноафрикансикя франк, за да печатат свои собствени пари, я смятаха именно за такава. Загубата на участници можеше да предизвика ефект на доминото, но тези, които разчитаха на това, се заблуждаваха. Други две държави - бившата португалска Гвинея-Бисау и испанската Екваториална Гвинея - скоро се присъединиха към CFA зоната на мястото на напусналите държави.

Куршуми срещу валутната независимост

През втората половина на 20-ти век най-малко трима национални лидери, които публично обещаха да се откажат от от нея, завършиха живота си от куршумите на превратаджии или в затвора си. С един от тях това се случи само два дни пред старта на реформата, която в крайна сметка не бе извършена. Името му Силван Олимпио символизира пропуснатите възможности за Република Того. А историята за свалянето му от власт през 1963 г. - Олимпио се скри в градината на американското посолство, където бе намерен застрелян, - илюстрира несигурността на външнополитическите съюзи и трудностите при маневрирането между великите сили в името на оцеляването.
Това, което не бе извършено в Того през 60-те години, беше приложено на практика от лидера на Мали Модибо Кейта, но той беше принуден да плати цената. През 1962 г. неговата страна заменя CFA- зоната на франка със собствен си малийски франк. В разсекретените архиви на френското разузнаване това решение се свързва с посещението на Кейта в СССР през същата година. Фактът, че отношенията между Москва и Бамако значително се стоплиха, не устройваше всички. През 1968 г. Кейта бе свален и хвърлен в затвора, от който никога не излезе, а зоната на франка бе възстановена, зарязвайки временната парична независимост.
Убийството на президента на Буркина Фасо Томас Санкара от превратаджиите през 1987 г. е най-новата зловеща история, свързана със зоната на франка. Поддръжник на левите идеи, Санкара вярваше, че валутата, наследена от колониализма, възпрепятства икономическия прогрес и обижда националните чувства. В началото на 80-те години той предложи да публикува своя собствена валута, но подцени несигурността на позицията си. Организаторите а преврата се разправили не само с лидера на революцията, но и с 12-те негови сподвижници, които споделят идеите му. Така зоната на западноафриканския франка оцеля.

Диктатът с еврото

През 2015 г. президентът на Чад Идрис Деби (по-късно убит от бунтовници) нарече валутата "теглеща Африка назад". През 2019 г. президентът на Бенин Патрис Талон се съгласи: "Не е добре този модел да продължава да съществува". Със смяната на поколенията в Африка желанието за поемане на контрол върху собствената финансова политика става преобладаващо.
В отговор през 2019 г. Париж предложи гъвкава реформа на едната зона - западната. Принципите му включват постепенно отслабване на ролята на Франция, правото да се връщат финансовите резерви в Африка и дори преименуването на валутата в еко вместо дискредитирано име, което се отнася до колониализма. Ковид-пандемията обаче забави напредъка на реформата: три години по-късно тя все още не е влязла в сила.
Но трябва да се има предвид двойствеността на формулировките, които са съзнателно избрани от Франция. Те позволяват много неща да бъдат оставени такива, каквито са: например правото да се върне националното богатство на Африка не означава това задължение непременно да се изпълни, а е поставено в зависимост от изпълнението на споразумения. Френските представители в централните банки ще бъдат заменени от експерти, назначени със съгласието на Париж.
Независимо от различните оценки за бъдещето на CFA зоната, сигурно е едно: обвързването му с евровалутата. Париж не е съгласен на компромис по тази ключова точка. Това означава, че противопоставянето срещу френските парични инструменти в африканските страни ще продължи по един или друг начин.

*Статията е с малки съкращения, заглавията са на ДУМА

Перспективата е независимото еко

Зоната на западноафриканския франк включва Кот-д`Ивоар, Бенин, Буркина-Фасо, Мали, Нигер, Сенегал, Гвинея-Бисау и Того, а на централноафриканския - Камерун, Габон, Чад, Централноафриканската република (ЦАР), Конго и Екваториална Гвинея (общо 14 държави). На 10 януари 1994 г. в Дакар е подписано споразумение, което трансформира Паричния съюз на Западна Африка в Западноафрикански икономически и валутен съюз. От 1999 г. курсът на африканския франк към еврото е 655 957 към 1 евро.
Бенин, Буркина Фасо, Гвинея-Бисау, Мали, Нигер, Сенегал, Того и Кот д'Ивоар са готови през 2027 г. да премахнат франка в полза на новата валута, наречена еко. Тези държави са част от Икономическата общност на западноафриканските страни (ECOWAS). Първоначално въвеждането на колективна валута беше планирано за 1 декември 2009 г., но тази дата беше отложена първо за 2020 г., а след това за 2027 г.