Превръща ли се ЕС в съюз на войната?

Този въпрос се забива в съзнанието на човек, щом се запознае с публикувания от беларуската телевизия ОНТ запис на прихванатия разговор между Берлин и Варшава за случая с отравянето на Сергей Навални. В него има нещо, което звучи като диагноза за неизлечима болест: това е фразата "върви война". В отговор на въпрос на представителя на Варшава дали се потвърждава отравянето на Навални, представителят на Берлин отговаря, че "в дадения случай това не е толкова важно. Върви война. А по време на война всички методи са добри".

Човекът от Берлин изплю камъчето: в ЕС върви "силова мутация" на неговия геополитически ген.

Това десетилетие често се питахме дали ЕС не води хибридна война срещу демонизирания Владимир Путин заради желанието му веднъж завинаги да отърве Русия от съдбата на просия, до която я бяха довели предшествениците му, заради волята му да води независима политика и да кара другите да възприемат страната му като равноправен партньор. Тези наши въпроси се засилиха, когато разминаванията между Запада и Русия прераснаха в конфронтация след преизбирането на Путин през 2012 г. И особено след Майдана, когато наложилата се конфронтация избуя не просто в хибридна, а в тотална война срещу Русия: икономическа, геополитическа, дипломатическа, медийна, психологическа. Вече се сатанизира не просто Путин, а всичко руско. Няма само военни действия, но в тоталната враждебност срещу Русия има куп военни компоненти: маневри, нови бази, разузнавателни полети, отказани договори. Нещо повече, извършва се обсада на Русия по цялата й западна граница от Колския полуостров на север до Турция на юг.

Е, питаниците ни вече получиха ясен отговор: тече война. Война изцяло несправедлива. Русия не извършва агресия срещу територии, население, ресурси или пазари на ЕС. Дори присъединяването на Крим не е агресия, след като това бе желанието на местното рускоезично население и то посрещна "зелените човечета" като спасители. Да наречеш агресия освобождаването на Крим от русофобски и нацистки надъхания Майдан е все едно да кажеш, че агресори са били и американските войници, стъпили на френска земя през юни 1944 г., за да я освободят от хитлеризма и поради това са ги посрещали с цветя и прегръдки. Точно обратното, Русия отстоява интереси, които са законни според международното право. И заради това предизвиква симпатии извън задръстения глобален лагер на русофобите.

Тече война срещу Русия и това, че Меркел или Макрон не са го обявили, не означава, че не е така. Всъщност, нищо чудно фразата "върви война и всички методи в нея са добри" да стане водоразделна в историята на ЕС. Да, страни от съюза са участвали във военни кампании в други части на света: Ирак, Афганистан, Либия, Сирия. Но са го правили като страни-членки на НАТО. А в случая с Беларус и Навални водещата роля е именно на ЕС. Затова оттук насетне съюзът едва ли ще има вече правото да претендира за глобален миролюбец и носител на "меката сила". За мъдреца, който, поучен от касапниците на две световни войни, налага новаторски модел в разплитането на проблеми и конфликти, който отчита интересите на засегнатите страни и изключва военните им решения. От случая "Навални" Евросюзът открито мутира от умиротворител в носител на конфликт и война. При това не къде да е, а в Европа, един вид на негова си земя.

Превръща ли се ЕС в съюз на войната? Опасявам се, че поводите за "не" са по-малко от основанията за "да". И че предчувствието за задаващо се бедствие не е паднало от небето.