Преводът като наука, изкуство и страст - през опита на Умберто Еко

"Да кажеш почти същото" е забележителен труд на големия ерудит Умберто Еко, който разглежда най-фините детайли от процеса на превеждане, за да го представи в трите му лица, които всеки изкушен от преводаческата работа добре познава: като наука, като изкуство и страст.

"Да кажеш почти същото. Опити в полето на превода" вече можем да четем на български в превод на Дария Карапеткова (издава "Колибри", корица Дамян Дамянов). Това не е строго теоретичен труд върху превода, а илюстрация на проблемите, които преводът поставя, пречупени през личния опит в ситуации, с които Умберто Еко се е сблъсквал в битието си на издател, автор и преводач. Със своите "опити в полето на превода", плод на цикъл лекции, които изнася и впоследствие доразвива, Еко създава удивително оригинална по своя замисъл "отворена книга", респектираща с мащабност и дълбочина. В нея широкоспектърната академична култура на Еко като философ и семиотик се съчетава с диалогичния тон на университетския преподавател и атрактивността на прочутия писател. Безброй конкретни примери от собствените му произведения се редуват с казуси от световната литература, съпоставки между малки и големи езици, диалози на високата и масовата култура, коментари на кинематографични, музикални и живописни интерпретации.

Умберто Еко (1932-2016) е искрящ белетрист, есеист, философ, семиотик и културолог и без съмнение един от най-влиятелните интелектуалци на нашето съвремие. Автор е на литературните класики "Името на розата", "Махалото на Фуко" и "Баудолино". Романите и есетата му са преведени на над 30 езика и са продадени в обем над 10 милиона екземпляра. От 1985 г. Умберто Еко е отличен с повече от 30 титли "Доктор хонорис кауза" от различни академични институции по света - Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Лиежкия университет (1989), Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1990) и др. Наскоро "Колибри" издаде сборника "Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество" - лебедовата песен на Еко, внушително томче с над 170 есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в емблематичната рубрика "Бустина ди Минерва".