Позиция
Престъпно, безсъвестно!
Всуе се мъчат да натикат в калта Вапцаров
/ брой: 107
Георги Пенчев
Гледали сте вероятно онова "творение", наречено клип на някаква млада безсъвестна жена, която няколко минути безсрамно разголена сексуално се гърчи на екрана под звуците на Вапцаровото "Прощално". Човек отначало се сепва, защото не вярва на очите си, че е възможна такава брутална гавра. Сетне настръхва и е готов да крещи, че се върши такова кощунство с българската памет, със светини на българщината.
Когато след минути се успокоих и започнах да мисля по-трезво за видяното, исках да попитам най-напред телевизията, която е дала място на тази гавра: има ли българи в тази медия, с какво съзнание са те. Как живеят под българското слънце? Сериозно се съмнявам в техния професионализъм. Човек, ако има що-годе естетическа и нравствена култура, не би си позволил да стъпче тъй грубо и безсъвестно светини, които народът тачи. Които светът почита.
Да напомням ли, че това Вапцарово стихотворение не е само великолепна поезия. То е много повече от поетичен текст. Писано в условия, когато смъртта е пред вратата на поета, когато му остава миг живот, това стихотворение има особено, неповторимо място в българската поезия. Когато човек чете стиховете, винаги си мисли каква морална сила е горяла в гърдите на Вапцаров, за да изрече такова прощаване. Колцина биха могли да го сторят? Като българи ние се гордеем, че той е наш, български поет, че тези прощални думи са произнесени на български език.
Пиша това, а пред очите ми отново е разголената дама, неприличните й жестове и всичко, което сякаш нарочно се опитва да смачка, да очерни дълбоко човешкото, трагичното внушение, което Вапцаров е изрекъл.
Ако имаше поне капка изкуство в цялата тази мръсотия, която се лееше от екрана, човек може да помисли, че на "авторите" толкова дребни и нищожни са им били силите. Не, нищо - няма и помен от нещо възвишено, което съответства на текста. Нито песента, доколкото я има, нито "режисурата". Нищо. Пълна безпомощност.
Може би тези сбъркани автори са мислели, че върху голямото име на безсмъртния Вапцаров ще се промъкнат нагоре, за да ги забележат. Уви! Забелязаха ги, но дълго ще си носят печата на бездарието, на безсъвестността да тъпчеш едно от най-нежните български стихотворения. Това е наистина непростимо.
Такива изблици на глупостта и бездарието е имало и навярно ще има и занапред. Те не замъгляват великата слава на поета Никола Вапцаров. Защото той остава трайно и завинаги в съзнанието на поколенията и на хората по света с безсмъртните си стихове за човека и неговата вяра, за бъдещето и мечтите.
Но този жалък повод е заплашително показателен за състоянието на нашата българска култура. Това е много силен и тъжен сигнал, че днес духовният живот на нацията е пред съдбовно изпитание, че изискванията за истинско талантливо изкуство няма, то не е грижа на държавата. Затова тъй лесно някои загърбват духовните върхове, които са постигнали предшествениците преди нас, превръщаме всичко в шоу, в забава без съдържание, която не само не въздига днешния българин към висините на духа, ами го унижава. Съзнателно и със завидна упоритост управници и медии сякаш искат да го натикат в калта. Всуе се мъчат! Българите са горд и даровит народ и лилипутите сред тях не ще могат да прережат крилете му.