Престъпно бездушие

Най-страшният непукизъм е чиновническият. От действието или бездействието му не зависи размерът на заплатата му. Но понякога може да зависи нечий живот! А когато става въпрос за смъртта на петима млади за по-малко от година заради чиновническо нехайство, нещата клонят към престъпно бездушие. 

От месеци чакаме обещаната национална програма за донорство, но и нея я няма. И не защото няма кой да наплюнчи молива и да преписва и съчинителства, а очевидно държавниците ни вече ясно си дават сметка, че не могат да се справят с проблема. Или просто го забравят - някакви си 19 души са официално регистрирани в листата на чакащите. На кого му пука - нито са 190, нито са 1900. Пък и колкото по-дълго "престоят" в листата, толкова по-лесно може да бъдат отписани като безнадеждни. А и който можа - емигрира, стана гражданин на друга държава, плати в нея данъци и осигуровки, присадиха му орган, вече живее и работи там и, напълно оправдано, продължава да пълни нейната хазна. 

В началото на юни здравният министър бодряшки заяви от парламентарната трибуна, че до края на 2020 г. у нас ще се състои първата белодробна трансплантация! Да можеш да чакаш, да знаеш да чакаш! Похвали се за инициативата на МЗ - карта, на която човек приживе заявява желанието си за донорство. И ако няма донори, тогава вече министерството няма да е виновно, а хората, отказали донорство. Колко лесно, нали?

10 години родните управници така и не се справиха с проблема за трансплантациите. Въпреки обещанията на премиера от септември 2009 г. в Банкя, че "държавата разполага със средства, за да се плати трансплантацията на всеки, който се нуждае от нея, ако се намери донор".

Докато това обещание се осъществи, чакащите от листата ще продължават да мрат, а поредният министър и заместниците му ще се обясняват с половин уста под светлината на прожекторите и пред микрофоните как търсят начин да решат проблема.