Престъпните групировки у нас били 500

Фактът, че у нас върлуват 500 престъпни групировки, е печален и показателен. Печален е, защото престъпността съсипва народа, вреди на всичко в държавата. Показателен е, защото няма друго в живота ни, което да е взело такива големи размери.
Признанието за големия брой на престъпниците пък е откровение, че у нас няма и не е имало управление, което да се е справяло с тях. Значи за тези години на промяна ние сме си отглеждали, толерирали, спонсорирали предимно престъпници! Статистиците да кажат има ли друга държава в света, която така лежерно и така покровителствено да се отнася към престъпниците си. Излиза, че всяко правителство у нас е било донор на групировките, на техните главатари. Защото не сме имали и сега нямаме закони за ефективна борба срещу престъпниците.
Народът ни мечтае за

реда и сигурността

на страни като Сингапур, Бахрейн, Люксембург, Исландия, Чехия. Колкото и да е чудно, знам, че всеки българин иска поне един престъпник да бъде публично ликвидиран - за назидание, за всяване на смут и страх сред света на мутрите, обирджиите, крадците и на всички онези, които направиха живота ни труден и опасен. Защото днес сме стигнали дотам, че предпочитаме да имаме все по-малко, та да не се чудим как да го опазим, да не мислим, че имотът ни ще е обект на кражби.
Как да опазим домовете, имуществото, децата си, старите си родители? Тези тревоги направиха почти безумни хората у нас. Затова и имаме такъв бум на психични разстройства и самоубийства. Защото живеем в панически страх, в стрес, че на улицата, по домовете си, навсякъде можем да станем жертва на крадци, убийци, на изнасилвачи, на извратени типове, които свободно се разхождат  и вилнеят безнаказано. Е, тогава кой в действителност управлява държавата ни?
Властниците ни са строго и сигурно охранявани, но как ние, беззащитните граждани, да се пазим? Как да не ставаме мишена на измамниците, обирджиите и престъпниците? При това свръхувеличаване, свръхразрастване, при това роене на престъпни групировки, е наложително да има референдум за смъртно наказание у нас. Защото престъпните типове в нашата държава

не се плашат от нищо

Като прочетох материала на Румен Воденичаров в "Литературен свят" за законите в Сингапур, разбрах, че страната е силно развита, необикновено чиста и безопасна. Но там режат даже гласните струни на домашно куче, което смущава съня на гражданите, бесят за разпространение на наркотици, а за внасянето на дъвки глобите са необикновено високи. А и за плюене по улиците глобата е много висока. И никой не обявява държавата Сингапур за нецивилизована. А у нас престъпниците се справят с всичко и най-вече с пазителите на реда и с управниците. Най-страшното ни наказание е затворът. Но можем ли всичките типове от 500-те престъпни групировки да ги вкараме в затвори? Че то тогава няма да ни стигнат затворите! Цяла България ще трябва да стане затвор! Ама те и от затворите ще си управляват бандите, ако останем със сегашното си законодателство. Значи ни трябват закони като в Сингапур. Дотам сме стигнали, че трябва да си внедрим сингапурско законодателство, но и да си внесем сингапурски управници. За да имаме ред, сигурност, спокойствие и чистота.