Престъпна пасивност

Бившият вече министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев предупреди вчера наследника си от служебния кабинет Васил Щонов да внимава с външните консултанти. Стойнев вероятно е имал предвид конкретни "доброжелатели" на България, чиито идеи могат да нанесат тежки поражения на енергийния сектор на страната. В българския случай обаче най-тежките поражения вече бяха нанесени още преди години, когато страната ни доброволно отдаде значителна част от суверенитета си на Европейския съюз. Случаят със строителството на газопровода "Южен поток" се превръща в емблематичен пример как отдаването на суверенитет в името на по-голямо обществено благо, рано или късно се връща като бумеранг и удря държавата по-главата, точно когато независимостта й трябва най-много.

Щонов няма нужда да се притеснява, че ще му се наложи да взема каквито и да било решения по "Южен поток", след като президентът Росен Плевнелиев вече обяви, че докато Европейската комисия не разреши строителството нищо няма да се свърши от българска страна по този проект. Ние не чухме от президента Плевнелиев обаче, че българската страна смята да води активна политика по въпроса и да се опита за убеди Европейската комисия в голямата важност на газопровода за икономиката на страната ни. Изглежда, че в следващите месеци служебното правителство и президентът смятат да седят отстрани и просто да наблюдават какво се случва по въпроса с "Южен поток". Ако руснаците и Еврокомисията се разберат по въпроса - добре, ако не се разберат - пак добре. Винаги може, а в последно време е и модно да се обвинява Кремъл за всичко в света, което се случва не по кефа на европейците и американците.

Това е обаче е добре само от гледна точка на следването на генералната линия "на партията и правителството". От гледна точка на българския интерес декларираната от Плевнелиев пасивност е не просто вредна, тя е направо престъпна. Да си представим за момента, че Русия и Еврокомисията не успеят да постигнат напредък по преговорите за "Южен поток", още повече че те са обвързани със ситуацията в Украйна и невъзможността на Киев да плаща за руския природен газ по цената, предложена от "Газпром". Възелът е много заплетен и вероятността да се стигне до нова криза със спиране на доставките от газ за Европа е напълно реална. Украинците, ако не се договорят за цената, ще започнат да вземат синьо гориво от транзитните газопроводи просто за да оцелеят през зимата. Русия ще спре транзита. Ние оставаме хем на студено, хем на сухо. Какво правим? Ясно е, че ще обвиним руснаците, очевидно е, че ще разтягаме локуми за диверсификацията на доставките. Но какво реално правим? Оказваме ли натиск върху Брюксел да прояви гъвкавост в случая с "Южен поток", който ни прави независими от сегашната и бъдещите украински кризи? Нашият национален интерес ли защитаваме или интересите на "международната общност"? От този кабинет надали ще дочакате отговори на тези въпроси, въпреки претенцията, с която идва на власт. По-добре си купувайте бойлери или си прегледайте кюнците. На тия не се надявайте.