Престъпна ли е престъпността у нас?

В последните години се заговори повече, отколкото трябва, за престъпния период по времето на социализма - когато обаче реално почти не ни занимаваше въпросът с престъпността у нас. На днешния фон нея почти я нямаше. Сега няма спор, че в България сега най-добре е организирана организираната престъпност.
Какво се получава на практика - потърпевши от убийства, обири, кражби, измами са почти всеки  втори и трети наш сънародник. В същото време да огледаме кои бяха начело на Министерството, което има грижата за вътрешните работи и най-вече за борбата срещу престъпността. Те и сега са успешни политически личности, лидери на партии, председатели на комисии и много повече от това дори. Нали помните кои бяха начело на МВР? Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Румен Петков, Михаил Миков, Емануил Йорданов, сега Румяна Бъчварова, която е и вицепремиер...
Има ли друга европейска и не само европейска страна, в която органите на вътрешните работи да излизат на протести? И как да чакаме от тези органи да се грижат за нашата безопасност, когато те са на улицата и протестират като всички останали!?
Пресметнете каква е разкриваемостта на престъпленията. Непрекъснато стават убийства, опити за убийства, големи обири, въоръжени кражби, очистване на домове, а ние продължаваме да водим класацията по корупция, по бедност, продължаваме да се борим за челни места по неразкриваемост на престъпленията. И друг път съм давал личния си пример. Преди три години бе извършена тотална кражба на вилата ми в гр. Антоново, Търговищко. Стойността на отнетото с взлом имущество, описано от органите на реда, възлиза на около 6 хил. лв. (картини, градинска техника, битова техника и др.). Още на втория месец дойде съобщение от прокуратурата в Омуртаг, че наказателното производство е приключено. Извършителят е неизвестен. Битият-бит, както се казва...
Такива случаи са десетки хиляди. Никаква разкриваемвост, а служителите продължават да си получават и възнаграждения, и бонуси. Ходят по места, описват в протоколи щетите. И всичко свършва с това. В повечето случаи дори се знае кои са извършителите, но нямало доказателствени основания данни за задържането им. И поредицата от нови кражби продължава. Убийствата и опитите за убийства, побоищата - също. Още по-страшно е, когато правосъдието помогне да се оправдае и най-тежкото престъпление. Битото момче просто било болно и си починало от естествена смърт под ударите на биячите. Нищо чудно да осъдят един ден и изнасиленото момиче, че е предизвикало инсулт на насилника!? Просто такъв е порядъкът, такива са правосъдните норми у нас... И как няма да има случаи, в които след 6-7 престъпления оправданият да е отново на свобода, а потърпевшият да има подкрепата единствено на гражданското недоволство и на уличния протест. Споменах в началото имената от МВР, защото и тогава, и сега е едно и също, нищо не се е променило. Само отделни показни акции и имитация на борба с организираната престъпност няма да ни изведат на по-добро място в класациите.
Днешните пострадали хора са истински. И лично могат да отговорят на въпроса: "Престъпна ли е престъпността у нас?" И кой носи отговорността за нея - премиерът, министрите, партийните лидери, които до неотдавна са били или днес са във ведомостта на Министерския съвет и Министерството на вътрешните работи?