Престъпление без наказание

За накои неща е по-добре да се случват късно, отколкото... по-късно.
Най-сетне депутатите признаха, че побоят над български медицински работник по време на работа е престъпление. Поне толкова, колкото и над горския, полицая или данъчния инспектор. Отделен въпрос е, че не се е чуло някой да е лежал в затвора за нанасяне на телесна повреда на данъчен или горски. Все пак вчерашният акт е поне признание, че хората в бели престилки не са причислени от управниците в категорията на безгръбначните същества. Та нали парламентарното мнозинство прие, че е престъпление посегателството над гръбначни животни и то трябва да се наказва със затвор много преди това за медицинските екипи.
Отношението на едно общество към лекарите и учителите е знак за неговата зрялост и цивилизованост. В опит за унищожаване на интелигенцията управляващите доста се стараха през последните 3 години да унижават родните медици - ту ги мачкаха финансово, ту ги обявяваха за престъпници, ту ги лъгаха, че ще им вдигат заплатите. Обществото ни дори бе свидетел на "крилата" фраза, че "докторите ги бият, защото закъсняват линейките". Не че нещо направиха управляващите, за да не закъсняват линейките. Нещо повече: откровено си признаха, че реформата в "Спешна помощ" остава за следващия мандат... И не, че с приемането въпросния законопроект показаха, че са осъзнали какво всъщност дължат на медицинското съсловие. Защото пак единствено депутати от управляващата партия не подкрепиха проектозакона (стр. 5).
Въпросът е след промените в закона колко често заглавията в медиите ще са в стила "Лекар със счупени ребра след побой" или "Мъж преби медици за трети път" или "Приеха в болница пребит шофьор на линейка" и доколко ще бъдат наистина наказвани подобни деяния.