Преподреждането

Хаосът в българското здравеопазване е повече от пълен. Толкова, че пациентът изобщо не е центърът на системата, а в немалко случаи е просто инструмент за печелене на пари. В други случаи пък толкова нехае за собственото си здраве, че съвсем безотговорно ползва скъп ресурс.
Парадоксите в родното здравеопазване не свършват: диабетик е лекуван за какво ли не, но нивата на кръвната му захар са такива, че е пред кома; според статистиката пушачите намаляват, вредните газове намаляват, а белодробните болести се увеличават; раждаемостта намалява, а харчовете за раждане се увеличават...
Очевидно идва време да се върнем към един доста отдавнашен морал (за щастие все още има лекари и лечебни заведения, които се придържат към него!), наречен качествена медицинска дейност. Сиреч пациентът да не се превърне във "вечния пациент", а да излезе от болницата на собствен ход и излеkуван. 
Така или иначе, вече очевидно е дошло време чекмеджето да се извади, да се изсипе съдържанието му и изцяло да се преподреди. Идеята за пренаписване на клиничните пътеки е част от опита за това преподреждане. Доколко една такава корекция би спряла източването на касата, е отделен въпрос. И дали пренаписването на пътеките може да промени нечий манталитет така, че да престане разхищаването на средствата от здравните ни осигуровки - е съвършено друг въпрос.
Навярно клиничните пътеки не са най-доброто, което може да случи в болничната помощ, но засега явно няма друго по-добро. Затова като ни приемат в болница за лечение на пневмония, при изписването в епикризата ни ще пише, че сме храчили кръв. Иначе лекарите нямат друг механизъм, по който да ни излекуват според правилата на медицинското изкуство.