Премиера на двутомната история на СБП

Премиера на излязлата наскоро в два тома  "История на Съюза на българските писатели" се състоя в Американския център на Столичната библиотека. Директорът на издателство "Български писател", поетът Боян Ангелов, представи новото издание, като подчерта заслугата на покойния председател на СБП Николай Петев за неговата поява на бял свят. Той отбеляза приноса в съставянето на втория том от историята на писателите Благовеста Касабова и Иван Есенски, на споминалия се неотдавна Воймир Асенов. В написването на отделните глави са взели участие Виктор Барух, Димитър Кирков, Симеон Хаджикосев, Георги Константинов, Матей Шопкин, Елена Алекова, Кирил Назъров, Надя Попова, Панчо Панчев, Никола Инджов, Лъчезар Еленков и Лиляна Стефанова.
Първият том на историята обхваща периода от 1913 г., когато е създаден Писателският съюз, до 1944 г. Вторият - времето от 1944 г. до ден-днешен. Към него е включен и списък на 1440 от съюзните членове от създаването на организацията досега. Изданието съдържа подробeн летопис за дейността на СБП - устави, протоколи, документи, писма, стенограми, други материали, свързани със 100-годишното съществуване на най-масовия писателски съюз.
След представянето на книгата се състоя  рецитал, в който участваха поетите Петя Цолова, Анибал Радичев, Иван Есенски, Евстати Бурнаски, Пламен Киров, Георги Константинов, Велин Георгиев, Тодор Биков, Матей Шопкин, Боян Ангелов, Георги Драмбозов, Юлия Пискулийска, Виолета Станиславова, Лъчезар Еленков, Петър Андасаров, Боян Бойчев, Атанас Звездинов, Елена Алекова, Павел Славянски, Петър Анастасов, Нико Стоянов, Трендафил Василев, Венцеслав Пейков, Красимир Петров, Орфей Петров и др.
В края на премиерата думата бе дадена на   експредседателя на СБП (1990-1993 г.) - писателя Кольо Георгиев. В историята на СБП има много драматични периоди, сред които е и този от последните години - сподели известният драматург и белетрист. Учудващо бе за мен, че по време на честването на 100-годишнината на СБП нито един държавен или обществен ръководител, политик, не се престраши да дойде на писателския празник. Дълбоко ме оскърбява фактът, когато на някоя подобна годишнина някой от тези ръководители ме поздравява с печат и подпис на свой технически секретар или чиновник. Лично мен това не ме наранява. Аз мога да преживея и без подобни поздравления. По-скоро ме вълнува въпросът защо се стигна дотам, че у нас да няма никакво държавно и политическо отношение към българската литература и култура през последните 20-25 години. Знам, че култура и изкуство може да има и без политици и държавни чиновници, които често ни карат да се срамуваме от тяхната дейност. Не вярвам, че нещата могат да се променят с нещо в близките години. Единствената ми надежда е в това, че няма да се промени нашето отношение към българското слово - подчерта известният писател.