Прекланям се пред свещеното българско слово

Известният актьор и режисьор е роден на 7 юли 1924 г. в Ямбол. Завършва актьорско майсторство при Кръстьо Мирски в Държавната театрална школа (1947). Специализира актьорско майсторство в Кралския Шекспиров театър, Лондон (1969). В Народния театър "Иван Вазов" работи от 1947-1970 г. и 1973-1978 г. Директор на Народния театър - 1966-1967 г. Директор на държавния сатиричен театър - 1970-1973 г., на Държавния театър в Благоевград - 1978-1980 г. Председател на Съюза на артистите в България - 1965-1968 г. Председател на Съвета за култура - София, - 1973-1975 г. Продуцент, художествен ръководител на Детски музикален "Пиколо" театър (1989-2005). Дългогодишен артист в Радиотеатъра. Лауреат на рецитаторски радиоконкурс "Поезия за Ботев" - 1947 г. Роли: Бойчо Огнянов ("Под игото" на Иван Вазов), Марин Великов ("Любов" на Орлин Василев), Димо ("Снаха" по Г. Караславов), Петър ("Гераците" по Елин Пелин), Суслов ("Дачници" на Максим Горки), Пьотр ("Майка на своите деца" на А.Н. Афиногенов), Войнов, Миладин ("Прокурорът" на Г. Джагаров), Калоян ("Калоян" на К. Зидаров)... Има над сто и петдесет роли, изиграни в Народния театър, Радиотеатъра, Телевизионния театър, самодейността, множество издадени касети, плочи и дискове. Централни роли в киното: "Данка", "Под игото", "Стубленски липи", "Командирът на отряда", "Призори" и други. Режисьор на телевизионни серии - "Нако, Дако, Цако". Автор на статии и критики по въпроси на театъра и самодейността. Изпълнител на художествени рецитали по Ботев, Вазов, Яворов и др. Най-успешни постановки: "Калоян" от К. Зидаров, "Иркутска история" от Арбузов, "Коварство и любов" от Шилер.

- Мирославе, при твоята богата биография, сигурно си щастлив човек? Няма да ми отговаряш, защото зная, че винаги има неосъществени мечти. Годините...
- "Годините растат и ни зазиждат, и ни затварят в свойта самота. Врази ни стават старите другари и опустява медлено светът"...
- Атанас Далчев!
- Годините бързат и потъват във времето. Радваме се, когато се трупат. Тъжно е, когато колеги, приятели и другари, близки, един по един преминават в спомени и сънища. Всяка вълшебна приказка има своя край. Всяко поколение се прощава с живота, с изкуството да се живее и твори.
- Детството?
- Детството е в душата ми. Мама със своята Библия, песни, молитви... Татко с шивашката машина... Две сестри и брат. Къщичка, пълна с роднини, гости, обич, радост.
- Ямбол? Дианполис! Древен град.
- О, най-вълшебният! Тунджа, Ормана, Червен баир, файтоните, панаирите, писъкът на пристигащи и заминаващи влакове, Калето... В детските очи светът е нов и безкраен. Нашата улица - Бургаска, водеше до центъра, прашна, без едно дръвче. Много интересно. Комшиите, деца и възрастни, се надпреварваха кой по-рано и кой по-добре ще премете пред жилището си. Туберкулоза, малария! Но и деца, игри, лудории. Смешен театър с хлапетата на двора. Учих в основното училище "Проф. Нойков". Недялка Караманова, първата ми учителка, разкри вълшебството на първата читанка. Светослав Обретенов, бележитият диригент и композитор, беше мой учител в Ямболската мъжка гимназия.
- Родителите, семейството?
- Баща ми беше шивач в 29-и ямболски полк. Раснах в казармата и по брега на Тунджа. Беше народен човек, пееше народни песни, почина рано - на 42 години. Майка ми - вдовица с четири деца.
- Животът?
- Животът не ме пожали. От малък познавах тежкия труд по строежи, тухларници, ресторанти, панаири, при землемери, занаятчии.
- Любовта?
- Влюбвах се отчаяно. Пишех стихове, рисувах, надявах се да стана учител, предавах уроци, забравих цигулката.
- Театърът?
- Бях приет в Държавната театрална школа към Народния театър в София през 1945 г. при проф. Кръстьо Мирски, млад режисьор, завършил в Германия. Той откриваше пред нас информация, далеч по-интересна от учебниците по западноевропейски театър.
- Вашият клас?
- Бъдещи забележителни актьори и личности - Кирил Янев, Славка Славова, Петър Стойчев, Вера Ковачева, Белка Белева, Александър Благоев... Имаше още един клас на Боян Дановски, където бяха Апостол Карамитев, Георги Раданов, Георги Попов, Милка Янакиева, Георги Геров...
- Уроците на проф. Мирски?
- Актьорът е централно лице в театралното действие, изпълнител на роли от световната драматургия и всички изкуства, подвластни на театъра. Да не забравяме колективната мисия на това изкуство в културното развитие на света. Големият актьор е носител на идеали, художник на образи, герой от всички времена. Изключително сложна и тежка задача за един човешки живот. И другите ни преподаватели бяха интересни личности.
- Твоят път?
- Стажант в Народния театър и артист в Радиотеатъра, където се срещах с изтъкнати писатели, поети, артисти от цяла България, общественици. В Националното радио работеха режисьорите Роберт Роснер, Ангел Вълчанов, Гриша Островски, Георги Громов, Мара Пенкова. Около нас в редакциите бяха поетите Леда Милева, Веселин Ханчев, Александър Геров, Драгомир Шопов, Джагаров и др. Но да се върна в театъра. Представяш ли си с какво уважение и възхищение гледах Сарафов, Бъчваров, Димов, Кисимов, Стаматов, Икономов, Никола Попов, Олга Кирчева, Петя Герганова, Марта Попова, Ружа Делчева, Ирина Тасева, докато настъпи денят, когато се срещнахме няколко поколения като голямо семейство в спектакъла "Млада гвардия" от Фадеев, постановка на Боян Дановски.
- Твоите първи роли?
- Американският войник от "Брониран влак" - реж. Б. Дановски. Имах няколко реплики на английски. Последва Димо от УСнахаФ постановка на Кръстьо Мирски. Кисимов играеше Юрталана, Юрталаница - Маргарита Дупаринова, Петър Василев - Цървенака. Спектакъл, който се игра през годините повече от триста пъти. Кисимов ме пое бащински, Петър Василев стана най-добрият ми приятел през всичките години в театъра, радиото и киното. На сцената се срещнах с Никола Попов, земен, богат на изразни средства, звучен, колега с благородна душа; Г. А. Стаматов - носител на етика подобно еретик, внушаващ респект на репетиции и представления. Създаваше особена атмосфера около себе си и я привнасяше в артистичния ансамбъл. Незабравими са ролите му на адмирал Матеев, Вершинин, Крал Лир. Всеки образ, създаден от него, излъчваше достойнство. Иска ми се да говоря дълго за него, за Олга Кирчева, която имаше свои ученици и те се открояваха - Славка, Апостол, Таня, Маргарита. Олга стоеше високо над пошлостта и бездарието. Владееше до съвършенство своята психотехника. Интересуваше се от рецитаторското изкуство и беше великолепна изпълнителка на народни песни.
- Режисьори?
- Още не съм говорил за възторга и възхищението си от Н. О. Масалитинов. Епоха в българския театър, велик актьор и режисьор от Мхатовската школа. Той пренесе с огромна енергия обаянието на руския театър и световната драматургия. Той разкри таланта на стотици български актьори, разкри богатството на българския език и родната драматургия. Младите го боготваряха.
- Киното?
- Не мога да забравя годините 1950-1952 г. Спечелих битката за Бойчо Огнянов от "Под игото" - реж. Дако Даковски. Участието на Кисимов, Иван Димов, Карлуковски, Лили Попиванова, Апостол Карамитев, Георги Георгиев-Гец, Калата, възрожденският пламък и талант на Д. Даковски, който понесе огромния товар, беше щастливо обстоятелство за успеха на филма.
- Кажи какво днес те боли?
- Прекрасно е това, което се ражда, и тъжно, тъжно е за това, което си отива. Сега аз ще питам: къде са българският театър и киното, читалищата, културните домове, самодейността...?
- Уверявам те, че има проблясъци в тъмнината. Отговори ми какво искаш да забравиш и какво искаш да помниш?
- Искам да забравя обиди и предателства, породени от завист и бездарие. Искам да помня срещите с публиката, голямата обич в работата с децата, прекрасните артисти, сърдечните българи.
- Съществуват ли още уморени старци, които да разкажат как се ражда житото?
- Има ги. Затова се прекланям пред свещеното българско слово. Благодарение на него бъдещите поколения ще се връщат към историята на българската култура, към историята на родината ни.