Преиначава се нашата, българската история. Защо?

Стоян Панайотов

В нашата, българската история, петвековното османско робство е известно с хилядите жертви, с кланета, насилия, грабежи, принудително помохамеданчване, изпращане на заточение в далечни източни райони на Анадола, с пълна липса на човешки права, с превръщането на български деца, момчета, в еничари и т.н., и т.н. С една дума, то е трагедия за българската нация, може би най-тежката в историята на европейските нации. Съпротивата срещу османската власт обаче никога не е спирала през половинхилядолетното иго. Историците посочват, че само в Батак броят на загиналите българи е бил 5 хиляди, а общият брой на жертвите по време на Априлското въстание - 30 хиляди. Съвсем основателно някои посочват, че тази трагедия на българите през 1876 г. е най-голямата от този род в европейската история.
Не можем да не отбележим с уважение и признателност решението на Българската православна църква по повод годишнината на Априлската епопея да обяви 40 мъченически загинали батакчани за светци!
Това въведение за героичното Априлско въстание се прави, защото неговата годишнина тази пролет съвпадна (неслучайно, може би) с появата на написана на български от лице, носещо българско име - Стоян Динков, книга "Османо-римска империя, българи и тюрки". За нея журналистът Тайфур Хюсейнов е написал: "Според Стоян Динков Османската империя представлява най-голямата форма на политическа толерантност в историята на човечеството", а също, че "в османизма имаме идеята за център на Вселената, около който център се обединява цялото човечество".
Тези твърде трудни за охарактеризиране твърдения и пророчества продължават да се разпространяват, въпреки пълното им противоречие с историческата истина, с резултатите от проучванията и изследванията на учени историци. Освен с хвалебствията, венцеславието, едва ли не почти обожествяването на Османската империя, и оттам на османизма като "идеята за център на Вселената".
Наистина, какво огромно щастие очаква човечеството, ако то вярва на Стоян Динков!
Авторът на книгата обаче има и други прозрения, които не бива да бъдат подминати, а широко популяризирани, за да могат българите да научат докъде може да стигне грубото, жестоко преиначаване на нашата история. "Това, което искам да се осъзнае, пише той, е, че Османската империя е форма на толерантност, това е световна идея, това е универсалистична доктрина. Тук нямаме завоевателни принципи, имаме толерантност и усвояване на области и земи. Тоест те (османските завоеватели - б.р.), общо взето, са канени, за да стабилизират политическата обстановка."
Ще продължим и с други твърдения на Стоян Динков, които могат да предизвикат не само размишление, но и възмущение: "Ние знаем, че 45 сегашни независими държави са били част от империята. Всички са могли да изповядват свободно своята религия, да говорят на своя език, всички са могли да учат това, което желаят. Подобно нещо няма, не се е случвало в света. Империите винаги са били крайни. В Османската империя е имало абсолютна свобода, хлябът е бил за всички, нямало гладни, нямало болни. Специално България, която е една от тези 45 съвременни страни, които са били в империята, където 500 години е имало мир, имало е хляб, благоденствие, хората са били свободни, нахранени, научени."
Какви са причините, подбудите за преиначаването не само на нашата история, но и историята на народите от 45-те страни, завладени и превърнати в части на Османската империя в миналото?
Накратко казано, то е предпоставка, основа за приемането на широко разпространяваната напоследък доктрина на неоосманизма. С нея, смятащите се за идейни наследници - теоретици, политици, хора на перото, и то не само в Турция, а и в България, както се вижда от по-горе посочените откъси от книгата "Османо-римска империя, българи и тюрки", полагат усилия за популяризирането на неоосманизма и в България, за заменянето на истините за Османската империя с лустросани неистини и жестоки лъжи. Освен това се цели да се внуши колко е правилно да се създаде нова общност - наследници на ликвидираната през 1923 г. империя, със съвременно, модерно лице, но по същност и ръководство - османска.
Засега само мимоходом може да се отбележи, че освен преиначаване на българската история, се засилват и проявите на ограбване, на кражби спрямо нея. Последната от тях е обявяването на българския цар Самуил за македонски цар, предшествано от обявени за македонци български възрожденци, борци за свобода и други.
Едва ли е необходимо да се подчертава колко неправилно, вредно, антипатриотично е безразличното отношение, нереагирането на кражбите и преиначаването на българската история, накърняващи българската идентичност. Срещу тези посегателства трябва да се води борба - смела, аргументирана, последователна, непрекъсната, защото става въпрос за най-ценното - род и родина!